Student's Life

Chapter 5

Дразнещия звук от алармата ми отново се разнесе из цялата стая. Претегнах ръка към нощното ми шкафче за да я изключа. Когато се размърдах в леглото усетих , че Дейв го няма. До някаква степен това ме зарадва , защото не знаех какво да правя с него , така или иначе нямах намерение да задълбочавам отношенията ни .  Изтегнах се мързеливо в леглото и се запътих към банята.  Взех си бърз душ и се върнах отново в стаята си, за да се облека.  Видях през прозореца , че времето е слънчево и си облякох бяла изчистена тениска и дънки с дълбоко дъно и вкарах тениска вътре. Сложих си дънково яке дълго до кръста и си обух белите кецове на адидас. 

Паркирах пред университета и тъй като имаше още 10 мин. до началото на лекцията, си взех кафе от будката и запалих цигара.  Докато седях на една от пейките видях една колежка от моя курс да идва към мен. Стела ми помаха и се настани на пейката до мен.

-Добро утро! - поздравих.

- Добро , да е . Може ли огънче? - попита.

Кимнах и извадих запалката от чантата си.  Запали си цигарата и добави едно "благодаря" връщайки ми запалката.

- Е, какво става с Джо ? - попита издишвайки дима.

- С Джо ли, какво да става с него? - погледнах я объркано.

- Ами бях на партито онази вечер, видях ви да се качвате заедно нагоре. - каза и отново дръпна от цигарата си.

- О , това ли било ами нищо особено само се позабавлявахме.

- Ясно , тогава да разбирам , че няма нищо между вас? - какво по дяволите и става какъв е този разпит? Да не би тя да си пада по него?

- Да , спокойно можеш да го вземеш. - намигнах и.

- Какво ? Защо ми е да го взимам? Просто попитах от любопитство.

- Я , стига  не съм толкова глупава ако не си падаше по него нямаше да ме питаш толкова.

- Както и да е , хайде да се качваме лекцията започва.

Загасихме цигарите си и се запътихме към зала 254, където се очакваше да имаме математика. По време на лекциите отново беше много скучно и нямах търпение вече да отида на работа .  

- Здравей , Том . - поздравих когато влязох в заведението.

- О , хей Изи. Шефът иска да говори с теб, чака те в кабинета. 

- Добре , благодаря.

След като оставих якето си на закачалката, се запътих към кабината му. Това изобщо не ми харесваше , когато г-н Монгомари те извика има две причини или да ти увеличи заплатата , или да те уволни. А в моя случай едва ли е първото след като идвах по малко часове от другите , защото посещавах и университет.  Застанах пред вратата и почуках от вътре се чу "влез" и аз отворих.