Гледна точка на Дейв :
Карах към бара който ми каза жената. Всякакви мисли ми се въртяха в главата , но най вече не можех да разбера защо тази жена се обади на мен ? Дали Луиза я е помолила? Всички мисли се изпариха от главата ми се изпариха , когато видях Лизи да стой на земята и жена до нея и подаваше шише с вода.
- Здравейте аз съм Дейв , преди малко говорихме по телефона.
- О , здравейте аз съжалявам , че ви притеснявам в този час по телефона но не знаех точно на кой да звънна и ви благодаря , че дойдохте. - усмихна се тя.
- Всъщност аз трябва да ви благодаря , че ми се обадихте. Е аз поемам от тук, и още веднъж благодаря. - казах и взех Луиза на ръце. - Довиждане. - допълних.
Занесох я до колата , малко трудно отворих вратата , поставих момичето в ръцете ми на предната седалка. Наведох се да закопчая колана и видях нещо синьо на врата и . Първоначално помислих , че сумчка , но когато отместих косата и видях синина , като следи от пръсти сякаш някой я е душил. Внезапно ми се прииска да счупя ръцете на този който го е направил, но оставих нещата така за сега утре щях да я разпитам. Качих се в колата запалих и потеглих към вкъщи.
Качих Лизи в моята стая , поставих я на леглото. Предположих , че няма да и е много удобно да спи с тези дрехи за това я преоблякох в моя тениска, което беше малко трудно от колкото очаквах, но се справих. Аз също свалих дрехите от себе си и се настаних в другата част на леглото.
Гледна точка на Луиза :
Усещах страшна болка в главата си , дори не съм чула алармата представям си колко време съм спала. Размърдах се в леглото и протегнах ръка към нощното ми шкафче за да си везма телефона , но не го стигнах. Къде за бога отиде този шкаф? Отворих очи и видях , че не се намирам в моята стая. Обърнах се на другата страна на леглото и видях Дейв.
- Дейв? - попитах объркано.
- Добро утро и на теб. - усмихна се. Чак сега забелязах , че съм облечена в негова тениска.
- Би ли ми обяснил какво търся в леглото ти? И защо съм с твой дрехи? - точно когато произнесох въпроса си спомени от предния ден започнаха да нахлуват в главата ми. Уволнението ми, братът на Ема и завършекът ми на деня в бара. Но отново не разбрах как съм се озовала тук.
YOU ARE READING
Student's Life
RandomЛуиза е на 20 години живее с най добрата си приятелка Ема в Маями. Двете живеят на брега на Маями и всяка събота и неделя организират големи купони в къщата им. Луиза е била наранявана веднъж от момче което е обичала , за това си е обещала без повеч...
