Student's Life

Chapter 12

След целия този път извървян в размисли, бях взела решение да се омъжа за този който майка ми предлага. Питате се как стигнах до там? След като наруших обещанието си и отново аз бях наранена , просто се отказах да търся нещо което няма да намеря. Прекрачих прага на къщата си и Ема моментално се появи.

- Какво правиш тук ? Майка ти може да се появи всеки момент, изчезвай. - хвана ме за ръката , бутайки ме към вратата.

- Не Ем , вече няма да се боря с майка ми дори сега ще и се обадя да й кажа , че приемам .

- Ти побърка ли се какви ги говориш? - постави ръка на челото ми - Да не би да имаш температура? - избутах ръката и от себе си.

-  Не ми е до шеги Ем и ,не  не съм се побъркала. Няма смисъл вече, наруших обещанието си и казаха на Дейв , че имам чувства към него , а той ме отхвърли. Няма такова нещо като връзка и то сериозна, тъй като никога няма да намеря любовта какъв е смисъла да продължавам да я търся.

- Но Изи... - тя започна , но аз я прекъснах.

- Не Ем не се опитвай да ме разубедиш вече съм го решила. Отивам да се обадя на майка ми и да си събера багажа за Ню Йорк. 

През целия път в самолета майка ми не спря да ми благодари , че съм приела , била много горда с мен , че съм се вразумила. Аз от време на време я чувах и кимах или казвах едно кратко "да" , и не можех да спра да мисля какво правя с живота си , и дали това което правя не е грешка. Но вече нямаше връщане назад. От друга страна нямах търпение да видя баща си , дори да му бях ядосана не си бях идвала в Ню Йорк вече шест месеца. Слязохме от самолета и се насочихме към частта от , която да си вземем багажа. Очаквах баща ми да ни посрещне на летището, него обаче го нямаше. 

- Къде е баща ми ? - реших да я  попитам?

- На работа е.- каза го толкова бързо сякаш се опита да ме излъже ,дано само си въобразявам. Кимнах. 

Когато пътувахме в таксито , се оглеждах наоколо всичко ми изглеждаше толкова чуждо , за шест месеца бях забравила какво е да живееш тук. Забързаното ежедневие на хората , всеки сам за себе си , без да ги интересува за другите. Времето бе мрачно и облачно , каквото е всеки път тук.  Без да усетя кога мина времето колата паркира пред дома ми. Слязох от таксито и не изчаках майка си , просто се качих в стаята си. Легнах на леглото си и отново всички мисли се забиха в главата ми. Образа на Дейв също се появи в съзнанието ми и в очите ми се заформиха сълзи. Забих главата си във възглавница опитвайки се да премахна всяка мисъл за него. Явно съм заспала защото усетих някой да ме потупва по рамото.