Student's Life

Chapter 9

Гледна точка на Луиза.

Чувах досадното звънене на алармата , както винаги протегнах ръка към телефона за да го взема и да я спра , но нещо ми попречи и това бяха силните ръце на Дейв увити около кръста ми. Чул алармата ми и той се размърда.

- Ммм.... какво става - промърмори със сънлив глас.

- Съжалявам , че те събудих , това е алармата за университета. - казах и се измъкнах от хватката му и най накрая спрях дразнещия звук.

- Не може ли да не ходиш.- измрънка.

- И на мен не ми се ходи , но пропуснах достатъчно вчера. Ъм и още нещо , знам , че е много , но ще можеш ли да ме закараш до там. Колата ми я няма , а най близката спирка е на 15 минути пеш а аз имам около 45 минути за да стигна до първата лекция.

- Да разбира се , само ми дай 5 минути да се облека. - изрече ставайки от леглото.

- Благодаря много. - казах обличайки си тъмносини дънки и широка блуза с тричетвърт ръкав. 

Замислих се над това , че нямам много дрехи тук за това трябваше или да си купя или да се свържа с Ем да ми даде някой от моите и  реших , че е по добре да се обадя на Ема.

-  Ало - чу се сънения глас на приятелката ми. 

- Съжалявам , че те събудих. -промърморих на бързо , знаех че ми е сърдита и си нямах на представа как да започна този разговор.

- Луиза? - изписка - Боже момиче ти не си добре , знаеш ли колко се притеснявах , защо поне не ми се обади. - не знаех какво да й кажа знаех , че трябва да се обадя но не го направих.

- Съжалявам , че не ти се обадих наистина , но сега имам нужда от услуга. Можеш ли да да вземеш някой от дрехите ми с теб на работата си и аз след лекции ще дойда да ги взема. Моля те.- надявах се да се съгласи защото , иначе трябваше аз да си ги взема по някакъв начин а натъкна ли се на майка ми няма измъкване.

- Добре ще те чакам, но да знаеш сърдита съм ти. - изпуфтя . 

- Да и аз те обичам, но трябва да затварям. Ще се видим после.

След като вече бях готова , Дейв също се появи и заяви , че е готов и тръгнахме. Когато паркира колата имах още 5 минути до началото набързо му казах чао , след което тръгнах към големите врати. Бях на крачка от вратата , когато чух токчетата на някой зад мен и мигом след това бях хванта за ръката и дръпната към човека или по скоро жената.