Student's Life

Chapter 11

Мина седмица от както майка ми не ме беше търсила. Не знаех причината за това, но се надявах да се е отказала, въпреки че познавах майка си много добре и знаех, че науми ли си нещо трудно се отказва. През тази една седмица отношенията ни с Дейв не се промениха. И дори да си бях обещала без повече сериозни връзки исках между нас да се получи нещо, знаех че после аз ще бъда наранената но също знаех, че колкото и да не искам имам чувства към това момче който не можех просто така да премахна. Днес беше събота, ден за почивка. Дейв беше не фитнес, а баща му вече се бе изнесъл и аз бях сама в къщата. Реших да се обадя на Ема да излезем. Поговорихме си около 20 минути по телефона и се разбрахме да се чакаме пред мола за малко шопинг.
Докато се оправях, чух някой да звъни на вратата и тъй като стаята на Дейв имаше изглед към предната част на къщата, реших да надникна през прозореца да видя кой е.

-Мамка му, тая какво търси тук? - псувах, гледайки перфектната фигура на майка ми пред вратата, която леко потропваше с крак, а до нея стоеше мъж. Този го виждах за пръв път и си нямах на идея какъв е и какво прави тук с майка ми, но това изобщо не ми харесва.
Сега вече няма измъкване мислех си наум. Нямах намерение да й отварям, но един въпрос не ми даваше мира. Как по дяволите е разбрала, че съм тук? Тръгнах надолу по стълбите, без да осъзнавам какви ги върша и след по малко минута се озовах пред входната врата.

- Как за Бога ме откри? - минах директно на въпроса, който ме интересуваше.

- Здравей и на теб скъпа дъще. По спокойно дойдох само да те видя как си. - дошла да ме види!?Да бе и си мисли, че ще и повярвам?

- Не ми играй игрички а ми кажи как разбра къде съм?

- Много лесно проследих те. - и ми го заявява така най нагло, гледайки ме в очите.

- П-проследила си ме? - заекнах ,не знаех какво мога да очаквам от собствената си майка.

- Да точно така вчера след като се прибираше от университета. Е няма ли да ме пуснеш в новия си дом? - тя е луда! Първо ми заявява че ме следи сега иска да я каня вътре.

- Ти си побъркана. Разкарай се от тук! - изкрещях и затворих вратата пред лицето й , заключвайки я ,защото знаех че ще влезе без покана.

-Миличка нямам време за глупости. Ако не отвориш доброволно и не тръгнеш с мен Зак ще те изкара на сила точно за това съм го довела и съм сигурна, че го забеляза. - чух я да крещи от вън. И да определено бях забелязала двуметровата горила зад нея.