Chapter 15

131 2 0
                                    

Усещах топлите му целувки по цялото си лице , докато накрая не се размърдах и усетих една върху устните ми. Отворих леко уста и езикът му моментално се плъзна в нея. Отново заставайки върху мен се отдели от целувката.

- Добро утро , скъпа.- усмихна се още стойки върху мен.

- Ммм... обичам , когато ме събуждаш така. - промърморих.

- Как? - попита и се наведе към мен за още една целувка. - Така ли ? - усмихна се. Промърморих едно "мхм" и той спусна главата си в извивката на врата ми. 

- И аз обичам когато те събуждам така. - усмихна се и отново залепи влажна целувка на врата ми. - Мила колкото и да не ми се иска да ти развалям прекрасната сутрин, един въпрос ми е заседнал в мислите и не ми дава мира. - отдели се от мен и седна  на леглото , давайки ми пространство и място за размисъл. 

- Кажи. - подканих го да говори , повтаряйки движенията му  седнах на леглото.

- Когато отидох до вас за да те потърся , понеже ти не отговаряше на телефона си , Ема ми каза , че си приела предложението на майка си , твърдейки че никога няма да намериш истинската любов. Защо , какво те накара да мислиш така? - замръзнах , какво го накара да ме пита това. Дали иска да научи повече за мен ? Без да се замислям повече реших да му разкажа.

- Добре ще ти кажа щом толкова искаш да знаеш. Помниш ли Ерик , момчето което изхвърли от дома ми? - той кимна и аз продължих - Той бе първия ми приятел , първата ми любов и първи във всяко отношение. Връзката ни бе страхотна , той бе страхотен , но един ден всичко се промени. - затворих очи при спомена. Ясно си спомнях всичко , сякаш беше вчера. 

Дейв видимо усетил напрежението ми промърмори едно "ела" и ме издърпа в скута си. Главата ми се намираше върху гърдите му, докато едната му ръка ме придържаше а другата стоеше спокойно на бедрото ми.

- Спомням си този ден много добре. Аз и Ерик бяхме на кино , излизахме от кино залата и той предложи да ме закара до вкъщи и аз разбира се приех. Всичко беше наред докато колата на зави в друга посока. Попитах го какво се случва и къде отива и му казах , че трябва да се прибера понеже майка ми ще се притеснява , но той само ми каза да се успокоя, просто да се разходим още малко. Но аз не можех да бъда спокойна особено когато спря колата в една тъмна уличка.

- Ерик какво правим тук? Нека просто се прибираме , късно е майка ми ще се притеснява.- промърморих не исках да съм тук.

Student's LifeWhere stories live. Discover now