Student's Life

Chapter 19

- Полет номер 632 за Маями излита след 30 минути , моля всички пътници да се качат на борда. - из летището се произнесе монотонен глас.

Това бяха последните ми мигове в Санто Доминго , не исках това да свършва и определено не исках да се връщам към сивото си ежедневие и да се сблъсквам с реалността. Но всичко хубаво си има край , нали ? Какво изтъркано клише. Последните няколко дни тук прекарани с Дейв бяха просто невероятни , ако можех бих стояла тук завинаги с него. След настаняването ни в самолета няколко минути преди излитането започнаха всички инструкции в случай на авария. Накрая след самото излитане съобщих Дейв , че ще поспя малко понеже бях изморена , а часът беше 6 след обяд , което означаваше че пристигаме в 8. Без да му мисля повече се настаних удобно на седалката и потънах в дълбок сън.

- Изи. - усещах топлия дъх на Дейв до ухото си , а едната му ръка нежно галеше моята. Размърдах се в опити да се наместя ,бях забравила че сме в самолета и вратът ми ме болеше ужасно заради неправилната ми стойка.

- Мм.. - беше единственото което успя да излезе от устата ми.

- Ставай беб , след малко кацаме. - прошепна отново близо до ухото ми , но този път захапа меката му част и това изпрати тръпки по тялото ми и със сигурност бях вече будна.

- Не искам да кацаме . - промърморих - искам да си остана с теб , а не да се връщам към ежедневната си рутина.

- Това че се връщаме не означава , че няма да сме заедно беб , ако искаш още тази вечер може да дойдеш у нас .- той ме дари с чаровна усмивка.

- С удоволствие , обаче не съм била в къщата си наистина много време, пък и имам нужда да се видя с Ема. Мога да дойда утре или да дойдеш ти и да организираме парти за "завръщането ми".

След кацането на самолета се разделихме. Пътувах в едно такси към дома си и през прозореца наблюдавах нощта в Маями. Бях забравила колко красив е този град и наистина ми липсваше сякаш съм отсъствала години а ме нямаше само 2 седмици. Таксито спря пред къщата ми и видях че вътре светеше, Ема беше тук . Благодарих на шофьора след като му платих и излязох. Престъпих на прага и отворих входната врата.

- Емаа. - провикнах се.

- Изии , о боже мой! - изкрещя след като се нахвърли на врата ми. Най - добрата ми приятелка обичаше да задушава хората с мечешките си прегръдки.