Слънцето влизаше през прозореца на стаята ми и дразнеше очите ми. Главата ме болеше ужасно , най вероятно от алкохола които изпих на поредното парти снощи. Отворих очи и протегнах ръката си към нощното шкафче за да взема телефона си. Натиснах копчето и екрана светна , показвайки 8 часа сутринта и по лошото беше, че е понеделник и имам лекции след 1 час. Размърдах се да стана и усетих нечие присъствие в леглото. Обърнах се и видях Джо - познато момче от университета . Страхотно! Поредната свалка за една нощ от която нищо не помнех. Побутнах русокоското в опит да го събудя.
- Ей , красавецо време е да ставаш.
- Добро утро и на теб. - измрънка едва разбираемо.
- Да , да добро утро сега вече няма ли да ставаш , бързам ще закъснея. - направих опит да стана от леглото, но той ме дръпна обратно.
- Къде тръгна сладурано , не искаш ли да ти припомня , какво се случи снощи? - плъзна ръката си надолу в опит да ме преласти , но тези не ми минаваха на мен.
- Нищо няма да повтаряме! - казах категорично и станах от леглото , видях тениската му на земята и му я хвърлих - Хайде обличай се и тръгвай.
- Скучна си! - изпуфтя и стана от леглото , облече си тениската и дънките , които също бяха на земята.
Отидох в банята и погледнах в огледалото разрошената си коса. Измих лицето си вързах косата на висока опашка за да не се намокри когато си вземам душ , въпреки че беше в окаяно състояние нямах време да я мия защото щях да закъснея а знаех лектора ни колко много "обича" да закъсняваме. След като се изкъпах , облякох къси дънкови панталони и черен изчистен потник. Взех чантата , телефона и ключовете си , минах през кухнята където беше Ема. Направих си кафе в картонена чашка , набързо обясних на Ема че закъснявам и тръгнах.
Паркирах пред университета и се затичах към стаята , закъснявах с пет минути. Отворих вратата а професор Стъвън ме изгледа злобно.
- Отново закъсняхте госпожице Паркар.
- Съжалявам професоре имах.....- той ме прекъсна:
- Запазете си извиненията госпожице ,сега понеже закъсняхте ще имате допълнително домашно , което ще уточним в края на часа.
- Но...
- Без възражения това е третото ви закъснение а е едва началото на семестъра. Сега ако обичате седнете.
ESTÁS LEYENDO
Student's Life
De TodoЛуиза е на 20 години живее с най добрата си приятелка Ема в Маями. Двете живеят на брега на Маями и всяка събота и неделя организират големи купони в къщата им. Луиза е била наранявана веднъж от момче което е обичала , за това си е обещала без повеч...
