"Извинявай, че те обичам."

Глава 2

Гледна точка на Мелани:

-Какво по дяволите? Госпожа Оконър защо иска да ни размести изобщо? Не може ли тя да си седне отпред? Да не би да умре, ако е сама?- шепнех на Бел, за да не ме чуе госпожата.

- И аз нищо не разбрах, но тази идея никак не ми хареса..-каза Бел.

Русокоската се усмихна и каза на госпожа Оконър, че няма проблем да седне сама. Ние с Бел си отдъхнахме. Тя седна пред нас и се обърна леко към нас.

-Аз съм Линзи, приятно ми е.- подаде тя ръката си към Бел.

-Аз съм Анабел, а това е Мелани.- аз извъртях очи от нея, а Бел ме бутна.

-Приятно ми е.- измърморих..

Запознанствата най-после приключиха, нямах търпения да говора с госпожа Оконър за идеята ми, свързана с бала.

-Госпожо Оконър, с Бел мислихме за това как може да направим нещо весело в училище. Предлагаме, ако всички са съгласни, да направим бал с маски.- съобщих идеята си.

-Страхотно момичета, ако искате почвайте с приготовленията за бала. А кога ще се състои? – съгласи се класната за кратко време, което и очаквах.

-Другата седмица в сряда, госпожо.- отговорих и.

С Бел се спогледахме, защото този бал наистина ни вълнуваше, пък и щеше да е на рожденния ми ден. Усмихнахме се, а класната веднага разбра, че това ни вълнува и ни се усмихна и тя. В междучасието вече мислехме какво да правим за бала. Мислехме какво да купим, какви игри да направим и т.н. Русокоската само ни гледаше, имам чувството, че се опитва да чуе за какво си говорим. Всъщност изглежда мила, но като видях как реагира Хари на нейното идване, не мисля, че ще си паснем. Погледнах към Майк и Хари, те бяха на по-заден чин от нас. Двамата бяха легнали на чина и явно релаксираха. Погледнах към Бел, тя също наблюдаваше тях, по-скоро Майк. Кога ли ще ми каже просто, че го харесва? Денят ми мина бързо, без да се усетя дойде и последния час, в който малко подремнах и не усетих как мина. Най-после се прибирам. Живота тук е толкова забързан, че понякога наистина се изморявам. Прибрах се вкъщи и имах много за чистене. Бързо си свърших работата и легнах да си почивам. Без да разбера съм заспала.

2 дена по-късно

Събудих се към 10 часа, направих си кафе и се опитвам да се разсъня, защото днес ни чака много работа. Реших да звънна на Бел, за да се разберем къде да се видим.