"Извинявай, че те обичам."

Глава 10

Гледна точка на Анабел:

-Бързо свършиха украсата, очаквах по-дълго да се забавят. – казах на Майк.

Беше ми толкова странно да сме заедно и то у тях, сами.

-И аз така. Но си имам нещо наум, да видим дали се е получило. – каза ми той.

-Какво? – много съм любопитна по принцип.

-Мисля, че ще дойдат ръка за ръка. – каза ми Майк, а аз попаднах в шок.

-Не, не.. Хари и Мелани? Не мисля, че Хари даже не говори с нея. – казах на Майк.

- Не знам, но аз така мисля. – каза той.

-Ами, ще видим, но аз не мисля. – казах му.

Наистина не вярвам. Мелани надали ще направи първата стъпка, пък Хари е такъв непукист. Някой звънна на звънеца, Майк стана да види кой е. Те, Хари и Мелани, много бързо пристигнаха. Докато се качат по стълбите, ние само се споглеждахме с Майк в очакване. Те дойдоха и наистина бяха хванати за ръце, оле боже, не мога да повярвам.

-Брато, какво се случва? – попита Майк.

А аз само погледнах Мелани, а тя ми се усмихна.

-Ами, брато каквото виждаш това е. – каза Хари.

-Е, честито тогава ! – каза Майк и с Хари се здрависаха и прегърнаха братската.

Аз скочих върху Мелани и я прегърнах, прошепнах и че по-късно ще поговорим по-подробно, а тя само кимна.

-Бел, имаме още доста време, ако искате вие с Мелани пригответе нещо, а ние с Хари ще отидем да вземем нещо за пийване. – каза ми Майк.

-Добре, но какво да приготвим? – попитах.

-Каквото вие решите. – казаха и двамата в един глас.

Как си личи, че са много близки приятели.

-Добре тогава. – казах аз.

-Добре, айде ние излизаме. – каза Майк.

Оо, боже.. Хари целуна Мелани преди да излезе не мога да повярвам. Погледнах към вратата, за да се уверя дали са излезнали.

-Разказвааай! – казах на Мелани.

-Ами, не знам как стана и аз не мога да повярвам все още. Бяхме у нас и докато се опитвах аз да взема торбите, и ръцете ни се докоснаха, погледнах ме се.... Бяхме толкова близо един до друг и той ме целуна. Все още не мога да повярвам. – разказа ми Мелани.