"Извинявай, че те обичам."

Глава 9

Гледна точка на Мелани:

Изпихме кафетата си, говорейки за книги. Не знаех, че Хари чете и то имаме доста еднакви книги, които сме прочели. След като той си тръгна. аз се изкъпах и легнах, за да съм свежа на другия ден.

......

На вратата се чукаше, погледнах си телефона. По дяволите, успала съм се, а този на вратата би трябвало да е Хари. Отидох към вратата и отгових. Беше той. Не трябваше да ме вижда така.

-Добро утро, аз ли те събуждам? – попита той

-Да, успах се. Извинявай. – отговорих му аз.

-Няма проблем, ще изчакам. – каза той.

-Добре, влез. Ще направя кафе. – предложих му аз.

Той влезна и седна. Направих кафе и влезнах в другата стая, за да се преоблека.

-Това ти ли си? – попита ме той, а аз дори не знам за какво пита.

-Къде? – все пак трябваше да разбера за какво става дума.

-На тази снимка. – показа в ръката си снимката, коя държи.

Намерил е снимките ми от малка.

-Да аз съм. – казах му аз засрамена.

-Много си сладка, тоест била си сладка. – каза ми Хари.

-Благодаря ти. Аз съм готова, като си изпием кафетата може да тръгнем към училище, да подредим и после към Майк. Нали такъв беше плана? – попитах го, от вълнение говоря толкова много.

-Да, така ще направим. Само ние двамата ли останахме да подредим? – попита ме той.

Да не би да не иска да сме само двамата.

-Да, но ако искаш само ме остави, аз и сама мога да се оправя там. – казах му аз.

-Не, не заради това, просто попитах. Ще ти помогна. – каза ми той.

Успокоих се.

-Добре тогава. – казах му аз и се усмихнах.

Аз станах да измия две чинии от вчера, а Хари веднага се залепи за телефона си. Не мога да го разбера как понякога е такъв непукист, аз стоя пред него, а той си играе на телефона. Но какво ли очаквам, надали означавам нещо за него.

-Аз съм готова, ако искаш да тръгваме.. – предложих му, но съвсем без емоции.

-Добре, както кажеш ти- каза Хари и се усмихна.