"Извинявай, че те обичам."

Глава 7

„Ще дойда.."

Хари ще дойде, не мога да повярвам. Опитвах се да сваля огромната усмивка от лицето си, докато отивах към класната стая, за да не забележи Хари. Когато влязох той се беше забил пак в телефона си и не ме забеляза, но по-добре, защото веднага щеше да забележи, че съм радостна от смс'а му.

-Защо се хилиш като идиот? – Бел прекъсна мислите ми.

Подадох и телефона си и тя почна да чете смс'те, които си писахме с Хари и се усмихна.

-Това е голям напредък..- каза тя, усмихвайки ми се.

нещо да се случи между мен и Хари.

-Сега имаме литература, веднага след часовете ли ще излезете? – попита ме тя.

-Да, но не знам дали той веднага ще дойде или по-късно. – казах на Бел, която все още се усмихваше.

-Аз мисля, че ще дойде! – окуражи ме тя.

-Елате и вие, смисъл ти ела с мен, пък Майк с Хари. Поне няма да е толкова неловко. Аз даже не знам за какво да си говоря с него. – наистина се притесних, той е толкова труден за разгадаване.

-Не мисля, ще е добре да не идваме, така ще имате време да се опознаете. – намигна ми Бел.

-Пфф, добре. – изпуфтях, а тя ми се смееше.

Бях наистина притеснена, нямах си на представа какво да му кажа, не става и да мълча през цялото време. Надявам се той да почне да говори, иначе нищо няма да мога да кажа.

-Ученици, днес имаме практическа задача, ще ви разделя на групи и ще решавате кръстословици. – каза госпожата.

Това беше добра идея, защото иначе нямаше да мине този шибан час. Надявам се кръстословиците да са интересни.

-Имам три кръстословици, така че трябва да сте на три групи. Предлагам трима от класа да станат и да изберат своите съотборници. Това ще бъде състезание, който отбор първи направи правилно кръстословицата, ще бъде награден. И така, кой иска да избира.

-Аз! – каза Майк и се изправи.

-Аз също! – каза Деймън, усмихвайки се на Линзи.

-И аз.. – каза Никълъс, но почти никой не се зарадва, че той ще си има отбор.

-Изберете си по петима. Давай Майк, ти си пръв. – каза госпожата.