"Извинявай, че те обичам."

Глава 14

Гледна точка на Хари

- Ти притесняваш ли се за мен?
- Разбира се, че се притеснявам глупчо! Даже си нямаш на представа колко ценен си за мен. Но не мога да преживея това толкова бързо, разбери ме. Това за мен е предателство, даже не съм сигурна дали си чувствал нещо към мен.
- Чувствам, разбира се, че чувствам. И то от доста време, просто знаех, че ще те нараня , а не исках.
- Но ме нарани.. - каза тя, поглеждайки надолу
- Съжалявам.

Опитах се да двигна главата и. И съжалих. Тя плачеше. По дяволите, как може да съм такъв идиот да и причинявам това..

-Недей, моля те. Не искам да те виждам такава.
-Добре спирам.

Толкова искам да я прегърна и целуна. Но не знам дали ще ми позволи. Ще я прегърна какво ми пука, знам, че ще и дойде добре.

Гледна точка на Мелани

Знаех, че това го наранява, но просто сълзите се стичаха сами по лицето ми. Изведнъж той ме погледна влюбено, усмихна се криво, дръпна ме и ме прегърна силно. Точно от това имах нужда,целия му парфюм се изля по кожата ми, а топлината от тялото му, стопли и душата ми. Толкова го обичам, ще му простя, не мога без него, още повече след като знам какво е да ме прегръща и целува.
Отдръпнах се, той само направи милостив поглед, с молба да не се дръпна.. Аз хванах лицето му, проближих се и го целунах. В същия момент усетих нещо мокро по лицето си. Отдръпнах се и погледнах очите му, той плачеше. Той плачеше...
- Нещо грешно ли направих? - попитах го аз.
- Не, просто... Не знам какво да кажа. Благодаря ти, правиш ме щастлив. - каза той.

След това нямаше как да не се усмихна. А той колко щастлива ме правеше, даже не знае. Ще рискувам, но наранили ме още веднъж, това ще е моя край.

- Прощаваш ли ми?
- Да, но не искам да ме лъжеш никога вече, дори и да ме заболи от това, не искам да ме лъжеш, това е единственото ми условие.
- Добре, разбрахме се.

Усмихнахме се и чак тогава осъзнах, че още сме на земята.

- Айде да станем! Днес да пропуснем ли останалите часове. - предложи той.
- Добре, къде ще ходим? - попитах аз.
- Изненада. - каза той с крива усмивка на лицето.
- Добре, чакам с нетърпение. - казах аз и го целунах по бузата.
- Играят ти се игрички май. - каза, той с подла усмивка на лицето.
- Винаги ме разбираш грешно. - усмихнах се и се качих в колата, без да го поглеждам.
- Добре, ще видим тази работа.

Потеглихме и с нетърпения чакам да видя къде ще ме закара, не очаквам нещо романтично, но все пак ми е интересно.

ПС: Извинявам се, че е къса главата, но следващите ще се постарая да са по-дълги. Приятно четене. :)