"Извинявай, че те обичам."

Глава 6

Гледна точка на Хари:

Все още не мога да възприема думите на Майк. Този задник е разбрал грешно. Не мисля, че Мелани би ме харесвала. Та аз не съм и давала никаква надежда, по дяволите. Надявам се да не е както мисли Майк, защото тя няма да получи от мен желаното. Не, че не е хубаво момиче. Просто не си се представям с нея. Не мисля, че ще си паснем. Погледнах към нея, но тя беше обърната напред. Понякога е толкова средоточена. По никакъв начин не ми е показвала, че ме харесва, явно Майк е разбрал грешно.

-Стига си я зяпал, ще си помисля, че и ти я харесваш.. – подигра ми се Майк.

-Глупости, знаеш, че тя не е мой тип. Това между нас няма как да се получи никога. – казах аз, така си и мислех.

-Айде на бас, че ако си с нея за един месец ще се влюбиш в нея. – предизвика ме той.

-Никога. – пак повторих думите си от преди малко.

-Айде на бас де! – продължава да ме предизвиква, такъв е задник.

-Добре, за какво? – паднах в капана му.

-Ще се разберем, когато спечеля баса. – каза той с широка усмивка на лицето.

-Толкова си сигурен, според мен не трябва да бъдеш. – казах заплашително.

Аз съм сигурен, че ще спечеля баса. Няма начин да се влюбя в това момиче. Тя е задръстена според моите възгледи. Никога няма да сме на едно и също мнение и ще има скандали постоянно. Не е като да изчукам някоя и на другия ден вече да не помня как изглежда.

-Ще говорим пак Хари и съм сигурен, че ще обсъждаме баса. – усмихна се още по-широко.

Копеле, толкова е сигурен, сякаш не ме познава.

-Все едно не ме познаваш, много добре знаеш, че аз се не влюбвам. – все още държах на думата си.

-Ще се влюбиш, спокойно. И то точно в Мелани. – засмя се силно задника.

Мелани и Анабел се обърнаха към нас. Когато срещнах погледа на Мелани се почувствах леко виновен, че се хващам на бас на нейн гръб. Все пак, ако искам да спечеля този бас, трябва да съм с нея един месец и мисля, че през това време тя ще се влюби в мен. Но защо трябва да ми пука.

Гледна точка на Мелани:

-Чудя се за какво си говорят толкова много. Майк се засмя толкова силно. Иска ми се да бяхме по-близо до тях, за да ги чуваме. – казай на Бел.