"Извинявай, че те обичам."

Глава 11

Гледна точка на Хари:

Как може да е толкова перфектна? О, това е онази рокля. Мел не беше толкова гримирана, беше с накъдрена коса и изглеждаше перфектно. И аз станах и я изчаках на края на стълбите. Тя дойде и също ме хвана под ръка.

......

Пристигнахме в училище, все още нямаше никой, пък и беше рано. Мелани си сложи маската и сега изглежда още по-шибано секси.

-Излизам навън да изпуша една цигара, ако има нещо ме викнете. – каза ми тя.

-Изчакай и аз ще дойда. – не мога да я оставя сама да излиза.

-Вземи една чаша водка, ако може. – помоли ме тя.

-Може, но да не се напиеш, после трябва да танцуваме. – казах и, усмихвайки се.

-Ние ли ще танцуваме? – попита ме тя.

-Да, ти не знаеш ли?

-Не, ако знаех, щях да си взема други обувки. – каза тя, смеейки се.

-Ще танцуваш боса, няма ли да привлечем повече внимание.

Вече бяхме навън и тя си запали цигара. Чудя се как ли изглежда с широка тениска, къси панталони и рошава коса. Ако и така привлече вниманието ми както с роклята, със сигурност няма да е за месец. Телефонът и звънна и пак беше скрит номер, тя тъкмо затваряше и аз взех телефона от ръката и.

-Ало, кой е на телефона? – попитах.

-Къде е Мелани? – попита ме някой с мъжки глас.

-Няма я. Има ли нещо да и предам? – попитах с груб тон.

-Не, само и предай, че се върнах. – каза той и затвори.

Какъв е пък тоя?!

-Какво ти каза? – попита ме Мелани.

-Да ти предам, че се е върнал. – казах и – Ще ми разкажеш ли какво се е случило, защото още веднъж звънне ли ти без да знам нищо по въпроса, не знам какво може да се случи.

Какво ми става?! Какво ми пука изобщо, нека и звъни..

-Ами, ние бяхме заедно преди един месец.. Той трябваше да замине за един месец и нямаше да се виждаме, но се бяхме разбрали, че ще се изчакаме. Но последния ден преди да тръгне го хванах с друго момиче и тогава беше края. Нямам си на идея защо ми звъни пак. – каза ми тя.

-Шибаняк! Как може да изпусне такова момиче?! – ядосах бях и не знаех какво говоря.