Стихове / Безплътните желания

16/Просто ти/ на Т.

Не знам кой си. Това е истината. Не знам толкова неща , отговорите, на които жадувам да науча. А ти , седиш там , сред хора , може би същите като теб.

Защо си мислех , че нещо друго си ?
Може би защото си единственото което искам сега. Дори в този шум , дори в този мрак . Как не разбра ? Как поне дума не ми каза ? Докато аз чакам да говоря с теб.

Може би думите ми значение няма да направят , убедена съм в това .
Надежда вече нямам , разбрах че и тя смъртоносна е .

...просто нещо кратичко , написано без причина. А може би причината му е доста видна , но на мен ми бяга...