Като в море потъвам,
чувам шепота на
стотиците вълни.
Океанския бриз
развява коси.
А в очите ти -
обикновени , тъжни -
виждам света.
След месец, два
и тях ще забравя ,
няма да ги свързвам
вече с нощта.
Черно-бели бяха нещата
преди да донесеш цвета.
Изрисува света ми в синьо ,
с цвета на съня.
YOU ARE READING
Стихове / Безплътните желания
Poetry"Писателят. Този , който е роб на писалката..."
