Почти година мина
откакто разбрах за теб.
Скрит талант в така еднаквата тълпа.
Лъжи говорех , истини прикривах
само , за да мога да говоря с теб.
Остана в сърцето ми ,
някак грешно е.
Влюбвах се отново и отново
само , за да забравя.
Себе си потъпквах казвайки "здравей"
всеки път щом те нямаше за повече от ден.
Е ; какво постигнах с това?
Вече месеци липсваш в моето сърце ,
някак празно е сега.
Така и очите ти не зърнах ,
така и ръката ти не задържах ,
но кожата ти изгаряше ме всеки път.
Казват разбитото сърце , обичано било.
Знам , че лъжа е , защото ти тръгна си
с поредното "здравей".
Без "сбогом " ме остави да те чакам всеки ден , самотата ме обзема .
Няма кой да ме спаси ,
само теб исках
днес безразличен си ми.
YOU ARE READING
Стихове / Безплътните желания
Poetry"Писателят. Този , който е роб на писалката..."