Страх ме е да се докосна до любовта ,
Страх ме е и теб да не нараня.
От щастието най боли , казвали са ми.
как няма като един единствен за мене ще си?Имах план ,
за вечерта ,
роди се в самота.Грешка щеше да е при теб да се върна ,
Отново думите ти меки да чуя.
Накрая и двамата наранени щехме да сме.
Лъжите ми щеше да видиш , от мене щеше да си тръгнеш.Не знам хиляди неща ,
още млада съм,
имам много да чета.Четири кафяви очи - любов щяха да правят.
Четири кафяви очи - живот щяха да имат.
Четири кафяви очи - заедно щяха да бъдат.
Но страха развали това , заедно с последната мечта....завърнах се , с нещо ужасно , но все пак се завърнах 😂...
YOU ARE READING
Стихове / Безплътните желания
Poetry"Писателят. Този , който е роб на писалката..."