Извинявай за наглостта, но без теб ми е трудно да оцелея. Вярвам , че ще полетя. Но не към небето ще бъде , а към бездната на любовта. А ти си там , чакаш този знак. Не знам дали чудил си се коя съм , не знам колко лесно ще е да ме забравиш . Но гласа си опитвам се да извися , нещо да кажа , ала май моментът не е сега. Най-малкото сърцето ти на друга принадлежи , ала моето твое дълго време ще е ,за съжаление дори. Кажи ми , че не съм луда , че се чувствам така. Себе си не мога да задържа. Това стих не е , може би дори ще го изгоря. Ала за признание май играе сега, толкова ли е трудно да продължа. Непознати сме , въпреки всичко това...
