Стихове / Безплътните желания

24/ untitled

Пускам си стара музика
С надежда да си спомня за теб.
Как четеше ми с приглушен глас ,
Как слова ронеха се със шепот тих.

Не харесвам тази мелодия ,
Но я пускам за да живееш ти в мен
И миговете превърнаха се в лед ,
Разрушен от твоя зов.

Гняв има в мен ,
Иска ми се друго да няма ,
Но и любовта остана ,
Все още надежда има.

Искам да простя но всеки път щом погледна те сърцето ми руши се.
Лъжи заместват лика ти ,
Сълзи измиват името ти.

Как така сд отказа от любовта?
На теб трябваше да вярвам ,
Мен трябваше да пазиш ,
Цял живот дори.

Гняв има в мен ,
Иска ми се друго да няма ,
Но и любовта остана .

При нас се върни ,
Другата забрави.
Прошка ще намериш ,
Но надали за цял живот ще бъде тя

Толкова ли важна
За теб не бях?
Не съм ли достатъчна
Причина една.

В тишината на ноща
Забравям за това.
Само думите ще останат
И болката сама.