Стих отеква из ума ми.
Рима нашепва ми душата.
Но ръцете ми листа празен остават.
Име няма, мелодия също.
Само тих гласец притежава.
Толкова недопустимо.
Ударите си сърцето ми брои.
Един ли са ? Два ли?
Представа нямам, но и аз чувам ги.
