Стихове / Безплътните желания

4/ призрък

Лицето ти обрулено в мъгла.
Къде си ти сега ?!
Кой изобщо си?
В сънищата явяваш се
като дух , облян от сенки.
Не искам само да мечтая ,
не искам само в сънищата да те зървам.
За миг , два... три и край. Вече няма те.
Всяка нощ тръпна да затворя очи ,
може би днес най-накрая
лицето ти ще видя.
С призракът ти и
самотата е поносима .