Видях те в тълпата ,
едно познато лице .
Очите ти потънаха в забрава
за моето сърце.Но умът ми търси те ,
мисли , че си подходящ.
Със сълзи ще те изпратя
от живота ми сега...Не ти трябвам , стой далеч -
днес , както и всеки ден...
Само болка ще ти донеса , знам това, това е жалната ни съдба...
YOU ARE READING
Стихове / Безплътните желания
Poetry"Писателят. Този , който е роб на писалката..."