Part 1 《лош късмет》

875 54 0
                                    


Здравейте,името ми е Джунгкук и на скоро навърших 19 години .Реших да се преместя в Сеул ,защото там осигуряват добри условия за да си развия мечтата ми-да стана доктор,пък и в Сеул живее най-добрия ми приятел Ким Техюнг.С него се познаваме още от малки и често си говорим по телефона.
Когато бяхме на 17,с Техюнг имахме идея заедно да заминем в Сеул да учим,но всичко се обърка за жалост...Случи се родителите ми да нямат пари и не можах да замина заедно с него,но след като изминаха две години аз успях да събера достатъчно пари колкото да замина и да се издържам докато намеря работа в Сеул.

<Няколко месеца по-късно>

:От страна на Джънгкук:

-Боже мили...пак ще закъснея за интервюто за работа-мислейки си това,аз бързах да си обувам официалните обувки-Ще го оплескам отново...мамка му!

След като се обух,грабнах едни листи,излязох и заключих вратата.Нямах време и трябваше да бягам до сградата в която трябва да съм след 10 минути.

Тичах като кон и успях за 5 минути да стигна.Е все пак не ходя на фитнес за нищо!

Влязох в сградата,седнах на един диван близо до офиса и зачаках да ме повикат.След около 2 минути една секретарка излезе от офиса,погледна ме с усмивка и ме извика да влизам ,та аз това и направих.

И така минаха 30 минути,час даже два и най-накрая приключи интервюто.Излязох от сградата отдъхвайки си,чувствах се като на разпит в полицията направо!Преди да изляза ,секретарката каза,че ще ми се обади още днес ако съм взел работата,но аз имах чувството ,че оплесках пак нещата...Явно нямам хубав късмет с намирането на временна работа.

Докато вървях към вкъщи,усетих как телефона в джоба ми извибрира.Изкарах го и...боже мили, 7 пропуснати обаждания от Техюнг! Забравих,че му обещах да му звънна,когато приключи интервюто.Сигурно се е притеснил горкичкия.....

Стриптизьорска любов (Jikook) В ПРОЦЕСHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin