Alone in the island (BG) #BAWP

11. Време е за отмъщение!

Г. Т Алекс

Тя ме измами! Добрем. Така какво да направя? Може ... Аммм. Идеи?

Може да...

Измислих го!!

Сега да поспим! Легнах и се унесох в сън.

*сутринта*

Станах, оправих се и се запътих към кухнята.

Кейти вече беше там и закусваше. Видях, че имаше някакъв сандвич в една чиния и го взех. Седнах си на мястото. Погледнах Кейти, която ме гледаше странно.

- Какво? - попитах я.

- И без добро утро!?

- Мхм.. Да, добро утро. Та защо ме гледаш така странно, да не би пак да си рисувала по мен?!

- Ха ха. - фалшив смях - Да, имаш един огромен надпис на челото "Аз съм пълен глупак" - кза сериозно.

- Какво?!.. Къде? Аз се огледах в огледалото и не видях нищо. - започнах да се пипам по челото паникьосано, а тя се засмя.

- Ти обаче изобщо не ме познаваш! Да не мислиш, че щях да се смея чак сега, а не когато влезна.

- Ох, не ми е до сърказма ти! Та защо ме гледаше странно? - казах и се сетих за сандвича. Взех го, но тя се засмя. - Да не би да си сложила нещо в сандвича?

- Какво?! Първо, за каква ме смяташ?! Няма да повтарям разговора от онзи ден! Аз! Да те отровя?!- каза сериозно. - И второ, този сандвич беше за мен!

- Е, един сандвич! Какво толкова? Тъкмо няма да напълнееш! Този е за мен! - казах и тъкмо щях да отхапя от него, когато тя ме прекъсна.

- Знаеш ли защо? Ами... водих война!

- Ахам. Война? Каква война?

- Амм... С разума си. Борех се с това дали да си отворя устата или не. Но несъм сигурна кой печели.

- Чудиш се дали да кажеш нещо? Какво?

- Още не знам кое ще победи.

- Важно ли е?

- Ами не знам... От едното може да... Ам.. да умреш. - последното измърмори, но аз все пак го чух.

- Моля? Мамка му, какво си сложила в сандвича? - развиках се шокирано. - МОЖЕ ДА УМРА, А ТИ СЕ ЧУДИШ ДАЛИ ДА МЕ ПРЕДУПРЕДИШ?!!!

- Ами... Дааа... - погледнах я гневно. - Ами има си предимства....

- Ахам... Защо просто не ми каза?! Можех и сам да го направя!