Бе краят на октомври.Студенината прегръщаше града в мразовитата си прегръдка.Небето, превзето от сивота, навяваше за самота и тъга.Краят на деня бе настъпил, отстъпващ мястото си на нощта.Тя със своята тъма леко и ефирно, почти незабележимо превземаше града.Чувство за сигурност навяваха хорските домове.Но там из запустелите улички, от които и мрака се бои, скиташе едно момче.Слабата му фигура се губеше в широкия, черен суитшърт.
*Гледна точка Джънгкук*
Отново се повтори!Аз съм си виновен!Предишната синина на окото ми още не ми бе минала, а той ми направи нова!Извадих телефона от джоба на износените си дънки и свързах слушалките.Набутах ги в ушите си и скоро музиката ме отнесе на друго място. Някъде отвъд мрачното небе и голите клони на дърветата.Ще ми се да бях по-силен. Думите му още отекват в главата ми и дори силната музика не може да ги заглуши:"Утре пак ще допълзиш при мен и ще ме молиш да се съберем!"
Разтърсих глава, опитвайки се да ги прогоня. Тогава мислите ми започнаха да ме измъчват:"Може би си го заслужавам...Той е прав утре пак ще се върна при него...Той отново ще ми причинява болка...Толкова ли съм пристрастен към него?!"
Мястото, покрай което минавах, ме разсея от мислите.Беше някакво студио за татуировки.Името му ми се стори странно - "Татуирани чувства".Отвън бяха разлепени скици.Сториха ми се познати като от някакъв сън.Всичко изглеждаше като излязло от сън.От слушалките се носеше песента Somewhere I belong на Linkin Park. Докато я слушах се замислих...нещо наистина странно нима това може да е мястото, на което да принадлежа?!
Измъчена усмивка огря за миг лицето ми.Реших да поогледам от по-близо. Под името на студиото написано на табелката бе изписано - "Собственост на Ким Техьонг".
Вече краката не ме държаха.Свлякох се, подпирайки се на рамката на вратата.Студа превзе тялото ми. Съня превзе мислите ми.*Гледна точка Техьонг*
На сутринта, както обикновено, отидох да отворя студиото.Живеех наблизо и попринцип стигах за около 5 минути.Този път обаче вместо скучната гледка на старите, залепени скици, пред вратата спеше момче, цялото трепереше, устните му бяха посинели, но не бяха единственото синьо нещо.Някой хубаво му бе украсил окото със синина.Той потръпна от полъха на студения сутрешен вятър.Нямаше какво друго да направя освен да го внеса вътре, иначе щеше да умре от студ.
Това е една нова историйка от мен! Най-сетне реших да я напиша все пак идеята ми се въртеше в главата от няколко дена и трябваше да я изкарам от там!Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘
YOU ARE READING
Татуирани чувства❤(Vkook)
FanfictionДве души...сърца пълни с мастило...преливащи чувства, запечатани във вечни татуировки. Приятно четене!😘😘😘