Татуирани чувства❤(Vkook)

Мастилени очи❤

*Гледна точка Джънгкук*

Защо той ми предлага помощта си?Дори не се познаваме!Защо се държи толкова добре с мен?Аз...аз съм нищо и никой...

- Защо си мил с мен?Защо искаш да ми помагаш?-запитах го аз.
Усещах как сърцето ми се пълни с тъга, също както очите ми със сълзи.

*Гледна точка Техьонг*

Когато ми зададе въпросите си, потънах в мастилените му очи.В тях се прокрадваха сълзи.Но защо да не му помогна?Защо се мисли за недостоен?Кой и как го е наранил?Трябва да знам!

- Искам да ти помогна по лични причини.-отвърнах спокойно аз.

- Не ми е нужна помощта ти!Нямам нужда от ничия помощ!-запротестира той.
За миг забравих, че сме непознати и ръката ми имаше своя воля.
Хванах брадичката му, карайки го да ме погледне в очите.Оглеждах образа си в мастилените, напоени със сълзи, очи.

- Знам, че ме лъжеш!-казах с тих, но и неотстъпчив глас.

Той се задърпа, опита да избута ръката ми, размърда глава в опит да се освободи, но не успя.

*Гледна точка Джънгкук*

Този Техьонг ме кара да се чувствам странно!Допира му е...наелектризиращ.Сякаш хиляди светкавици преминават през тялото ми.Не знам защо, но искам да се приближа към него.
И очевидно краката ми сами се задействаха, защото направих крачка и вече лицата ни бяха на сантиметри, а устните ни почти се докосваха.

* Гледна точка Техьонг*

Както се бях загледал в меките черти на лицето му, той се приближи и устните ни бяха на път да се слеят, но той чакаше аз да го направя.Искаше аз да го целуна!
Но аз...не можах и се отдръпнах.

*Гледна точка Джънгкук*

Той...той се отдръпна.Голям съм глупак!Какво, по дяволите, ме прихвана, че да....Просто, трябва да стоя далеч от него!

- Аз ще тръгвам.-казах и се запътих към вратата, но той хвана ръката ми и ме обърна към себе си.
Очите ни изпиваха устните на другия.

*Гледна точка Техьонг*

Какво, по дяволите, се случва с мен?!Какво ми направи?!Питах го с поглед, но така едва ли щеше да ми отговори.Трябваше да го задържа някак!

*Гледна точка Джънгкук*

Трябва да се измъкна някак!Не бива да го допускам повече до себе си.Никога не съм изпитвал нещо подобно!Как да го нарека?

- Искам да си ходя.-прошепнах аз.

В очите му четях решителност и тогава помислих, че той няма да ме пусне, но после отхлаби хватката си и леко ме бутна към вратата.
Аз излязох без да се обръщам назад.

Това е новата глава!Надявам се да ви харесва!Искам коментарчета☺😘Ако ви е харесала главата гласувайте и коментирайте!Обичкам вии😘😘😘