Татуирани чувства❤(Vkook)

Спасение

*Гледна точка Джънгкук*

Вечерта настъпваше с плавни стъпки. Залезът изрисуваше скучното небе в светлите си цветове. Цигареният дим бе изпълнил стаята със зловонната си миризма. Отчетлив тиктакащ звук отекваше в помещението. Часовникът, отброяващ колко време остава до пълния мрак.

Юнги щеше да остави нови следи по кожата ми. Белези от болка, страст и гняв. И те ще зараснат, ще се скрият вътре в мен, за да ги нося до края на живота си.

Какво ще направя, за да го спра? Нищо. Сигурно пак ще избягам и съдбата ще ме върне на този път без край. Този разбит път, от който не мога да се отърва.

- Ей, малкия, донеси ми нова бутилка водка! - викна по мен Юнги.

Аз отворих хладилника и взех последната останала бутилка. Подадох му я. Той ме дръпна за ръката и аз паднах върху него. Той ме намести върху скута си.

*Гледна точка Джимин*

Този път няма да позволя да потъва заради онзи. Този път няма да го оставя при него.

И този Техьонг дето се пръкна от нищото... Но за него ще мисля по-късно. Сега имам да спасявам приятел.

Стигнах до апартамента на ония боклук Юнги. Нахълтах вътре, оглеждайки се на всички страни.

Картинката се разиграваше пред мен на забавен каданс. Тоя Юнги пак посягаше на Джънгкук. Не издържах и му се нахвърлих. Измъкнах Джънгкук от лапите му и го фраснах. Той се строполи на пода, от устната му потече кръв.

Аз затеглих Джънгкук към изхода. Когато го изведох, го огледах, за да се уверя, че е добре.

Хванах го за ръкава и го повлякох нанякъде... Далеч оттук.

Той не обелваше и дума. Исках да го заговоря и в момента, в който понечих да продумам, телефонът ми звънна.

Беше Техьонг...

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така:
#VoteandComment
Обичкам вии😘😘😘