Татуирани чувства❤(Vkook)

Съдба

Видя човека, от когото се страхуваше, на когото принадлежеше тялото му и който бе оковал душата му. Бе стопил волята му и бе изманиполирал чувствата му.

Джънгкук се бе заковал намясто под действието на силата, която се излъчваше от този човек. Силата, която винаги е успявала да го подчини, прилагайки натиск върху крехкото му наивно сърце.

- Юнги. - прошепна Куки на себе си, докато момчето се обръщаше към него.

Лицето на Юнги бе озарено от почуда и от злорада усмивка, подаваща се от краищата на устните му. Късметът му се бе усмихнал и непослушният Джънгкук му бе сервиран на тепсия навреме за наказанието си.

Физиономията на Джънгкук се сменяше по-бързо от настроенията на бременна жена. Изненадата отстъпваше място на уплахата, която бе заменена от смирение.

Навици, подтискани през последното денонощие, се завръщаха от дълбините на съзнанието му, където си бяха почивали в запазените си места.

Спомени скоро щяха да го връхлетят като разярени птици, изникнали от далечната синева. Съдбата го тикаше по избрания от нея път, нехаеща за отчаяните му викове. Сърцето му, разкъсано отдавна, сега бе само едно парче, гниещо месо.

Думите бяха излишни, действията - наложителни. По-силният надделяваше над по-слабия. Съдбата бе изрекла тежката си дума и Джънгкук щеше да си тръгне със собственика си. Нямаше място за възражения и такива не бяха изречени от по-малкия. Само сълзите му се стичаха тихо по бузите. Тъга без звук. Налагаше се да продължи по пътя, избран от съдбата, защото бе слаб.

- Виж ти кой довя вятърът! - започна Юнги. - И това, ако не е, непокорният Джънгкук.

Куки остана безмълвен, обърна гръб и прошепна:

- Да се прибираме. - сълзи чисти като бисери се криеха в очите му.

Той бе наясно, че е безнадеждно да се опитва да бяга. От съдбата си не можеш да избягаш.

Юнги го хвана за ръка и преплете пръстите им.

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така:
#VoteandComment
Обичкам вии😘😘😘