Татуирани чувства❤(Vkook)

Сън

*Гледна точка Джънгкук*

Откога мечтая за това!...
Докосни ме пак... Целуни ме пак...
Не спирай, моля те! Не си отивай!

Събудих се целия потънал в пот и с думкащо в гърдите сърце. Образа от съня ми - това беше единственото, за което мислех в момента. Кой беше той? За кого съм мечтал? Как може да не знам?

Главата ме заболя от напрягането да разгадая този сън. Станах и се запътих към банята, за да наплискам лицето си със студена вода.

Докато отивах натам, минах покрай стаята на Техьонг.

В мозъка ми мъглата, обгърнала образа от съня ми, се разсейваше и видях фигура напомняща за Техьонг.

Възможно ли е да съм сънувал него, но... Но как?

Главата пак ме заболя и си спомних накъде бях тръгнал. Тогава вратата на Техьонг се отвори и той излезе. Беше само по боксерки и очите ми нямаше как да не отбележат този факт.

- Много рано си станал. - промърмори той и разтърка сънено очите си.

Погледа ми все още бе зает да анализира всяка част от непокритото му тяло. Той ме подмина и влезе в банята. Едва тогава успях да затворя устата си и да се изтръгна от транса, в който тялото му ме бе вкарало.

Мислите ми пак превъртяха лентата назад към странния сън.

"Целуни ме пак..." - мисълта ме връхлетя с пулсираща болка в главата.

"Не си отивай!" - още една болезнена вълна мина през главата ми.

Потърках челото си, когато вдигнах поглед Техьонг излизаше от банята.

- Тежка нощ? - попита ме.

- Тежък сън. - отговорих и влязох в банята.

Наплисках лицето си и се загледах в мивката за около минута. Мъглата се завърна в ума ми и отвлече спомените ми за съня. Колко удобно!

*Гледна точка Техьонг*

Цяла нощ не мигнах. Образа на Джънгкук ме преследваше всеки път щом затворех очи. Мозъка ми сякаш сам си измисляше, виждах го как го преследвам, но никога не го настигам, как го докосвам, но никога не мога да усетя кожата му, как го целувам, без да успея да вкуся от устните му.

Побърквах се. Та той беше в другата стая. И почти не го познавам!

Опитах да гледам телевизия, но отново виждах само него. На няколко пъти ходих до стаята му, но се спирах на вратата.

Ако всяка нощ се разиграваше този сценарий, не знам докога ще издържи разума ми. Защото това е чиста лудост.

Бях в кухнята и вече от 10 минути гледах в хладилника, когато той влезе.

Изглеждаше уморен, но и... Облекчен?

Сякаш бе свалил огромен товар от раменете си... Или от сърцето си.

Гледах слабичката му фигура и нежна усмивка се прокрадна по устните ми.

Предполагам, че мога да издържа още няколко безсънни нощи. Какво толкова може да стане?

Исках да ви питам искате ли да продължавам историята? Тъй като не е много четена и почти няма коментари и исках да ви питам преди да я изтрия или най-малкото да спра да я ъпдейтвам. Защото така или иначе нямам вдъхновение какво да пиша по нея затова просто ми отговорете в коментарите! Ако има хора, които да четат ще я продължа и ще се опитам да я подобря!