Татуирани чувства❤(Vkook)

До болка познат

*Гледна точка Джънгкук*

Няма нищо по-безопасно от познатото. Чувстваш пълното спокойствие, когато знаеш много добре къде и с кой си. Но не винаги познатата среда е най-добрата за нас. Можем да се тровим с една и съща отрова всеки ден, но това не я прави полезна за нас. Може да си повтаряме една и съща лъжа, но това няма да я превърне в истина.

И все пак всеки се страхува от неизвестното и ще предпочете да си остане сред същите демони, ядящи душата му открай време, отколкото да отвори вратата, която може и да води към рая.

Прибрах се с Юнги. Отново в нашия (неговия) апартамент. Всичко е такова, каквото го оставих.

Юнги нападна устните ми. Блъсна ме в стената и ме притисна към нея. Усещах влажните следи от устните му по кожата си. През последните години се пристрастих към това чувство. Само то ме връщаше пак при него. И той много добре знаеше това... И го използваше срещу мен. Това бе моя живот, моя до болка познат живот.

- Липсваше ми. - прошепна Юнги в ухото ми.

Парещия му дъх погъделичка кожата ми.

"Не се и съмнявам." - помислих си, но не бих посмял да му го кажа.

Не му отговорих.

- Не ме ли чу? Казах, че ми липсваше. - повтори той с по-раздразнен тон.

Отдръпна се от мен. Пусна ме. Гледаше ме така сякаш ми имаше нещо. Сякаш осъзнава, че нещо се е променило. Нещо в мен. Вече не съм му толкова познат.

- Какво ти става? - попита ме той.

Виждах образуването на онези опасни пламъчета в очите му също като миналия път. Но този път аз не съм същия до болка познат.

Промених се. Един човек ме промени.
Техьонг.

Това е новата глава! Надявам се да ви е харесала! Ако е така Моля Подкрепете ме и ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ❣️❣️❣️
Обичкам вии😘😘😘