Татуирани чувства❤(Vkook)

Незавършени

*Гледна точка Техьонг*

Присъствието му ме притесняваше и в същото време развълнуваше сърцето ми. Усещах как то подскачаше в гърдите ми сякаш ударено с доза адреналин. Опитвах се да довърша скиците си, но ръцете ми трепереха, а погледа ми непрестанно следеше движенията му. Днес имах късни клиенти и щях да отделя целия ден за скициране. Но очите ми от черните несигурно нарисувани линии бягаха върху фигурата на Джънгкук.

Той се въртеше из студиото и вдигаше изпопадалите или захвърлени по пода рисунки. Оглеждаше ги внимателно и с неприкрито любопитство, а после ги подреждаше на купчинки върху една от масичките в ъгъла на студиото.

- Много са... - направи пауза Джънгкук -... странни. - довърши той.

- Така ли мислиш? - попитах, заинтригуван от мнението му.

- Да. Красиви са, но малко хора биха ги оценили истински като такива. Просто са трудни за разбиране.

- Не съм мислил, че някой ще сметне рисунките ми за трудни за разбиране. - разсъждавах на глас.

Лицето му придоби извинително изражение.

- Не исках да те обидя. - проговори той с леко унил тон.

- Спокойно, не си. - рекох аз и се върнах към скицирането, но всъщност тайничко го наблюдавах.

- Защо си ги разхвърлял навсякъде? - попита ме той.

- Това е как му викат - творчески безпорядък. - отговорих му аз.

Той само кимна и продължи огледа си.

- А защо имаш толкова недовършени? - зададе поредния си въпрос.

- Ако трябва да сме точни, всички са недовършени. Попринцип скицирам, когато съм зареден с настроение, но то никога не ми стига и рисунките винаги остават на крачка от завършека. - обясних аз, гледайки в поредния недовършен пример пред себе си. - Но пък в това им е чара на моите татуировки. - добавих с усмивка, обръщайки се към него.

Той също ми се усмихна насреща.

- Знаеш ли, никога не съм си мислел за татус, но с гордост бих носил един от твоите. - рече той и ме накара искрено да се разсмея.

И изведнъж в главата ми изникна идея, но не обичайния случай - идея за нова татуировка, а идея как да довърша тази, която започнах на листа пред себе си.

Удивен от мисълта и бързащ да уловя идеята преди да се изпари, се залових за работа, забравяйки за първи път, откакто го срещнах, че Джънгкук съществува.

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така, моля Гласувайте и Коментирайте! Обичкам вии😘😘😘