Татуирани чувства❤(Vkook)

Изненада

- Какво ще има за закуска? - запита Джънгкук.

Мислите му вече не бяха обременени от загадъчния сън. Но пък бяха заети от видения на всякакви вкусотии. Коремът му сигнализира, че си иска сутрешната порция.

- Май ще трябва да се ходи до магазина. - с недоволство констатира Техьонг. - Аз имам работа в студиото. Ти, ако искаш, напазарувай. Аз ще се върна чак довечера.

Техьонг бе решил максимално да се дистанцира от момчето, за да успее да устои на привличащата го към него сила. Той винаги бе следвал сърцето си, дори когато бе обречен на страдание от взетото решение. Не можеше да изневери на чувствата си. Точно затова трябваше да ги изкорени в зародиш.

- Добре, няма проблем. Поне това мога да направя, след като ме подслони. - каза Джънгкук, признателна усмивка грееше на лицето му.

Телефонът му извести за получено съобщение.
Джънгкук го игнорира, а интереса на Техьонг бе пробуден. Той си спомни за съобщенията, които бе прочел, и се запита дали и това е от същия човек. Каза си, че трябва да провери, но дискретно.

- Ще тръгвам. - каза той на Куки и го остави.

Докато се влачеше към студиото, Тае си представяше как ще вземе телефона на Джънгкук и ще прочете съобщението. Умът му се зае да съставя примери какво може да пише в него.

Ще те намеря и тогава... Мисли му.

Или пък:

Вече знам къде си. Идвам за теб!

Тук Техьонг се отказа да си представя. Отключи студиото и провери колко клиенти има за днес.

Джънгкук се бе запътил към магазина. Подсвиркваше си, докато имаше чувството, че по-рано сутринта е знаел нещо, което сякаш сега умът му крие. Опитваше се да стигне до изгубените спомени, но гъста мъгла го спираше. Реши, че е просто фалшиво чувство, и се отказа. Стигна до магазинчето, отвори вратата и видя...

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така: #VoteandComment
Обичкам вии😘😘😘