Татуирани чувства❤(Vkook)

Очите са 👀

*Гледна точка Техьонг*

Гледах белия лист срещу себе си, но той не бе празен. След хилядите ми скици - недовършени и пълни с празнини. Забравени и скътани в някое шкафче за по-късно или най-често завинаги. Сега гледам тази скица, тази единствена цяла, завършена и перфектна скица. Това бе първата ми авторска татуировка.

- Готова е! - заявих, гласа ми пълен с гордост от постигнатото.

- Може ли да видя? - попита Джънгкук, нетърпение, струящо от думите му.

- Да, ела насам. - казах и той се надвеси над рамото ми.

Огледа скицата за около минута и промълви:

- Не е завършена.

Трябваха ми секунди да проумея какво казва.

- Ама, как така?! Защо мислиш, че не е завършена? - запитах аз с леко разочарование и доза недоверие.

- Не знам. Нещо ѝ липсва. Нещо... А, сетих се. - каза той и се зарови в едни от старите ми рисунки, които беше подредил на шкафа в ъгъла.

Измъкна една и ми я подаде.

- Няма го твоя почерк. - заяви с горда усмивка сякаш е разрешил велика загадка, терзаеща поколения преди нас.

- Ама нали аз я рисувах как тогава ще липсва моя почерк?! Това няма смисъл. - отрязах го аз и се обърнах с гръб към него.

- Ох, виж сам. - каза Джънгкук и сложи старата скица до новата.

Загледах се в тях и си спомних защо нарисувах онази скица. Беше не много отдавна. В един мрачен зимен ден. Навън прехвърчаха ефирно, снежинки. Вятъра ги вееше ту в една, ту в друга посока. Толкова ми хареса танца им, че си представих едно момиче, облечено в бледа почти прозрачна рокля, ако водата имаше цвят, то роклята бе с нейния цвят. Представих си допира на момичето - вледеняващ всичко, окрасявайки го със скреж. И я нарисувах като снежинка - студена, но лесно топяща се.

А новата скица - представляваше вълк, целия покрит с рани, от които се стичаше черна кръв. Исках да наблегна на очите му, но не можах да намеря подходящ цвят затова ги оставих безизразни.

- Очите, нали? - зададох въпроса си, но не конкретно към някой, по-скоро го пуснах в пространството.

- Не знаех какво точно, но сега като се замисля... Да, очите са. - потвърди Джънгкук.

- Не знам в какъв цвят да са. - добавих аз.

- Жълти със зелени петънца. - подхвърли той и продължи да рови из скиците ми.

Аз се залових за работа върху поредната недовършена скица.

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ! Обичкам вии😘😘😘