Конкурсът BTS

Чат 11

Ава: Моята пиянска история? Хммм. Може би, когато приятелите ми ме накараха да пия , не че не пия, просто знам какво става като съм с тях. Та тогава след като пихме, от някъде ни скимна да отидем в близкия парк. Отидохме, явно аз съм била най-зле от всички, защото започнах да бягам из парка, после се блъснах в един клон и после най - добрата ми приятелка ми разправяше как половин час съм се била и карала с клона.

Шуга: Звучи точно като нещо, което ТеТе би направил. Явно двамата сте еднакво шантави.

Ава: Явно. 😂

Техьонг: Не изглеждаш като шантав човек?

Ава: Косата ми е боядисана, имам обеца на устната.... Ох, при вас е различно. Тук в България не всички се боядисват цветно, само най - откачените го правят, същото се отнася и за обецата. В Корея може да виждаш постоянно боядисани мъже и жени, но тук не...

Джей-Хоуп: Нямах представа, че е толкова различно.

Джимин: Предполагам, че всичко е различно.

Ава: Да прав си.

Джин: Да, но там няма красавци като мен, нали ? 😁😁

Ава: Определено няма такива като вас 😁😂

Намджун: Явно сме уникални по свой собствен начин.

Ава: Така е.

Джънгкук: Ако продължаваме да си бърборим така може да пропуснем собствения ни концерт.

Намджун: Ава, мисля че е време за още едно чао. Радвам се, че проведохме този чат и съжалявам, ако по някакъв начин момчетата са те притеснили с любопитството им.

Ава: Не сте ме притеснили, приятно ми беше. Успех на концерта!

Техьонг: Благодаря ! Грижи се за себе си.

---------------------------------------

*връщаме се назад в момента, когато момчетата разбират кой е биаса на Ава*

*гледна точка: Тае*

Всички се бяха забили в телефоните си и очакваха Ава да каже кой й е биаса. Сигурно щеше да е Джимин, Джънгкук или Шуга, едва ли щеше да харесва извънземно като мен. Изглежда, че момичето се притесняваше, за да не обиди някой, но ето, че онези любопитковци я накараха да каже. Чаках отговора, макар и да очаквах кой ще е, но тогава ....тя написа моето име...АЗ!??? Погледнах няколко пъти отговора, но не вярвах на очите си.

- Момчета - провикнах се, отваряйки вратата на спалнята - Наистина ли аз съм й биаса или очите ми играят номер?

- Ти си - отговори Шуга смеейки се.

"Аз?!!" Единственото, което успях да напиша след това е " Не го очаквах". Сърцето ми ускори ритъма си и ми стана весело и започнах да си подскачам и да следя телефона си. Добре, че бях сам в стаята, защото щеше да стане неловко, ако другите ме бяха видяли. Любопитството на Джимин ме убиваше. Как може просто така да я пита дали има гадже? Но не знам защо се надявах да няма и в крайна сметка тя каза, че е имала, дори и историята да я е наранила, се зарадвах, че сега няма.... Защо ли...?