Конкурсът BTS

Част 29

Събудих се рязко от звука, идващ от телефона ми. Някой ми звънеше, но докато осъзная какво става телефона спря. Усетих, че има някой до мен и когато се обърнах ми си искаше да не бях го правила. Боже господи Джимин беше до мен.... и беше без тениска. Аз бях с дрехи, нали? Погледнах, за да съм сигурна. Е, бях по бельо, но все пак беше от части успокояващо, но все пак се надявам да не е ставало нищо, дано... Набързо станах и си обух дънките и първата тениска, която видях. Явно докато съм ровила в гардероба съм събудила и Джимин. Когато се обърнах той тъкмо се разбуждаше и изведнъж цялото му изражение се промени.

- Ава... - каза той.

- Да.

- Нещо ставало ли е?

- Надявам се не. - измънках аз, взех си телефона и якето и излязох от стаята. И естествено, съдбата ме обичаше и в стаята беше Ви. Когато погледите ни се срещнаха цялото ми лице, заедно с ушите изгоряха. Само от погледа му усещах, че той си спомня повече неща от снощи отколкото аз.

- Добро утро! - осмелих се аз. Той само ме погледна и излезе от апартамента. Ох, това наистина заболя. Спомените от вечерта ме нападнаха, а аз се строполих на земята и се надявах някак да изчезнат. Боже господи, на мен трябва да ми се забрани алкохола... Погледах си телефона, за да проверя колко е часа. Беше 9:30, погледах, че неприетото обаждане е от Ев. Звъннах й, за да проверя защо ме е търсила.

- Ало! - започна тя на български - ще слизаш ли на закуска?

- А да, идвам.

Затворих телефона и в това време забелязах, че Джимин е влязъл в стаята.

- Добро утро! - казах аз.

- Ава добре ли си?

- Ох, да, предполагам.

- Виж, предполагам, че малко съжаляваш за нещата, които снощи си направила или казала. И при мен е така, е за някои. Съжалявам, че се отнесох така.

- Оценявам го. Виж другите са тръгнали, а аз слизам на закуска, не че те гоня... - започнах аз.

- Да, да тръгвам. - усмихна ми се Джимин - Чао!

Той си взе нещата и тръгна, а аз се запътих към ресторанта и реших да звънна на татко. Проведохме бърз разговор, защото той имаше работа и когато затворих вече бях в ресторанта.