Конкурсът BTS

Част 23

Слязохме долу в фоайето, където останалата част на групата ни чакаха. С Евелин все още не можехме да повярваме, че това не е сън и за това и двете се хилехме като идиотки.

- Виждам, че сте много щастливи. - проговори пръв Джин.

- И вие щяхте да сте толкова щастливи, ако бяхте на нашето място. - заявих аз.

- Ха, разбира се, че щях да съм толкова щастлив да видя себе си. - каза Джин и всички се засмяхме.

- Предлагам да се качваме в колата, защото трябва да се приберем по - скоро, утре ни чака доста работа. - обяви Джимин и всички се запътихме към лимозината.

Не пътувахме дълго, но през краткото време успях да усетя "нощния живот на Сеул", за който всички говореха . Наистина беше пълно с хора и щом слязохме изтръпнах, защото не бях от хората, които обичат да са в тълпи. Неусетно съм замръзнала наблюдавайки тълпата, докато другите са се запътили към ресторанта. Някой ми хвана ръката, изкарвайки ме от унеса. Погледнах човека, който ме изкара от мислите ми. Пред мен седеше Техьонг с усмивка на лицето.

- Не се отделяй! Ще те изгубим. - каза той и тръгна към другите, държейки ръката ми.

Все още не се бях съвзела от шока и просто вървях на където вървеше Ви, дори не обръщах внимание, че се блъскам в хората. Момчето до мен осъзна, че нещо не е наред, спря и ме погледна. Не му обърнах кой знае какво внимание, защото погледът ми блуждаеше из целия площад.

- Ава, добре ли си? - стреснах се, защото гласът му беше доста силен, беше смъкнал маската си, за да мога да го чуя по - добре.

Аз разтресох глава и проговорих:

- Съжалявам. Не съм свикнала с толкова хора . Вярно в София е населено, но не чак толкова. - изръсих аз и продължих да оглеждам светлините .

- Не предполагахме, че ще те изненада, все пак си живяла в Америка. - каза момчето до мен, въздишайки.

- Да, но само осем години и то в не чак толкова голям град.

Тае хвана и другата ми ръка, за да ме накара да го погледна.

- Не обръщай внимание. - започна той - До ресторанта ще гледаш само в краката си и ще ми се довериш да те заведа до там. Става ли?

- Да. - обелих аз.

Чак сега осъзнах колко ниска съм. Единственото, което бях забелязала беше, че съм малко по - ниска от Джимин, а сега осъзнах колко по - висок е Ви от мен.

Стигнахме до ресторанта и аз успях да преодолея желанието да погледна нагоре. Другите бяха решили да ни изчакат на входа.

- Защо се забавихте толкова много? - пита Джимин, поглеждайки към ръката на Техьонг, която държеше моята китка.

- Съжалявам, заради мен е. Просто получих някакъв шок от многото хора. - извиних се аз, а Джимин продължаваше да гледа ръцете ни, докато Евелин и другите се усмихваха доста подозрително. Ви забеляза, че всички ни гледат и пусна ръката ми.

- Аз просто я хванах, за да не се изгуби.

Ресторантът се оказа типично корейски, не беше ужасно изискан, но не беше и съвсем беден. Настаниха ни на отделена маса. Доста се чудих какво да си поръчам и накрая реших да вечерям кимбап и нудълс, които казаха, че били специалитета на ресторанта. Ев си поръча кимчи и рамен. По време на вечерята си говорихме за много неща и най - вече за кпопа като цяло и беше доста интересно да се чуе от идоли. Изведнъж една мисъл прехвръкна през главата ми и прекъснах разговора.

- Момчета, всъщност колко ще стоим тук?

- Ами може би около два месеца. - каза РапМон.

- Два месеца? Защо толкова много, а и това не е ли цялата ви почивка?

- Да, така е - обяви Джимин - но утре ще разберете защо.

- А всъщност какво ще правим утре? - попита приятелката ми.

- Изненада. - каза Шуга.

Вечерята приключи бързо, защото на сутринта трябваше да ставаме в осем. Въпреки че, не отделихме много време за вечеря, се прибрахме в хотела в два и половина. Момчетата ни изпратиха . Ние с Ев решихме да изчакаме да се качат в колата. Ви остана последен и накрая се доближи до мен.

- Надявам се с времето да преодолееш шока от хората. - усмихна ми се той - А докато си в процес на преодоляване аз ще бъда винаги до теб, за да те държа за ръка и няма да ти позволя да се загубиш. - усетих как се изчервявам, а той се усмихна, после ме хвана за ръката - Лека нощ! - след това ме пусна и настигна момчетата.

Хора, искаме да ви благодарим, че следите историята и също така се радваме, че благодарение на вас имаме 1,26 хил. четения👏👏👏. Обичаме ви ❤️❤️!