Чат 21

178 30 5
                                        

- Да, но ученето? За колко време ще си там?

- Не знам...

- Как не знаеш?

- Утре ще разбера!

- С кой ще си?

- Евелин идва с мен. Пратиха два билета.

- Добре, но имай в предвид, че не казвам нищо, защото това е твоя мечта!

- Благодаря, тате!

- Ще преведа пари на картата ти за рождения ден. А и звънни довечера да ми обясниш кога заминаваш. Сега бързам! Ще закъснея за един преглед.

- Чао, тате!

Хванах такси и на връщане. Нямах време за губене. Прибирайки се, осъзнавам, че не погледнах часа на излитане. Отворих кутията и проверих билетите. Полета е в 6 часа, това означава, че трябва да сме там 5. Даа, перфектно. Започнах да приготвям багаж. Не знам за колко дни ще сме там и сложих всичко, което куфара може да събере, както и прах за пране, с които ще мога да изпера дрехите си при нужда. Унесла съм се в приготвяне и когато приключих часът беше 18. Погледнах, че Евелин ми е звъняла няколко пъти и върнах обаждането.

Ава, пред вас съм, отвори ми. - след това затвори. Отидох да отворя и я заварих на вратата с куфар и пълна раница.

- Звънях ти, - обясни тя, докато влизаше - за да питам за колко дни сме, но ти не ми вдигна.

- Бях се забляла.

По - късно си поръчахме вечеря и аз й разказах всичко подробно за чатовете ми. Не знаеше много, защото до преди няколко дни беше ужасно заета и нямаше време да ме изслуша както трябва. Според нея Ви и Джимин ме харесвали. Изсмях се на тези нейни думи. Тъкмо започнахме темата за заминаването, когато телефона ми изписука, а на екрана ми изписа, че момчетата ми пишат.

- Те ли са? - попита развълнувано Ев.

- Да.

*в чата*

Техьонг: Ава, спиш ли?

Ава: Все още не, но скоро ще лягам. Тук е 22, а трябва да стана в 4, заради полета.

Техьонг: При нас е 4.😂😂

Ава: Само ти ли си буден?

Шуга: И аз съм буден!

Намджун: Както и аз. Тае не ме остави да спя 😑😒.

Джимин: И аз съм тук.

Ава: Хора, защо стоите до толкова късно заради мен?

Шуга: Аз така или иначе си седя до късно.

Техьонг: В момента сме в почивка и вече сме си в Корея, така че, не ни пречи.

Джимин: Така е. Ще те посрещнем на летището.

Ава: Но аз трябва да пристигна в полунощ. Защо ще ме посрещате толкова късно?

Шуга: Защото си наш гост все пак 😂. А и реши ли кой ще вземеш?

Ава: Да! Най - добрата ми приятелка.

Намджун: Страхотно, но сега си лягай. Трябва ти сън.

Ава: Да лека нощ!

Джимин: А и не забравяй да ни пишеш преди да излетиш.

Ава: Добре 😘.
------------------------
- Нищо не разбрах! - заяви Евелин.

- Естествено! На корейски е.

- И какво казаха?

- Питаха ме дали спя, кой ще взема с мен.

- А значи нищо особено.

След това си легнахме. Бях много притеснена за утре, но заспах бързо, защото бях изтощена.

На сутринта отидохме на летището и след час се настанихме по местата си, писах на момчетата преди да литнем, а те ми пожелаха приятен път. Бях въодушевена и полета минаваше бавно.

- Айгоо, отивам в Корея! - изведнъж се извика Ев.

- Ев... това ти ли го каза? - попитах.

- Опа... - притесни се тя.

- Няма нищо, сигурно си го прихванала от мен. - обясних.

- Всъщност Ава, трябва да ти кажа нещо. Аз съм също запален кпопър. Занимавам се да уча корейски и слушам кпоп от същото време както и ти. Все пак бяхме заедно, когато чухме първата ни кпоп песен и на мен много ми хареса и веднага се зарибих, но не ти казах, защото ме беше срам. На никой не съм казала. - изстреля думите си Евелин.

- Каквооо? Ев...Ев...Ев? ОМГ! Как може да те е срам, това е страхотно! - отвърнах.

- Ами знаеш...всичкия този хейт. - отговори тя.

- Да, така е. Не знаеш колко се радвам, че най-добрата ми приятелка е кпопърка като мен! Пътуването стана още по-хубаво! - заявих и я прегърнах силно.

Кацнахме в Сеул без закъснение и без проблеми. Въпреки, че беше полунощ летището беше пълно. Взехме си багажа и се запътихме там, където би трябвало да ни чакат момчетата. Отне ми време, докато забележа табелката с моето име. Ето ги и тях, BTS!

Конкурсът BTSWhere stories live. Discover now