Част 24

208 32 2
                                    

*на следващия ден*

Аз и Евелин се събудихме в 8 часа, от силните аларми на телефоните ни. За всеки случай и двете бяхме навили аларма, все пак не искахме да се успим.
Измихме си лицата и хапнахме по един сандвич, който си бяхме купили вчера от супермаркета. След това трябваше да решим какво да облечем. Докато размишлявахме, телефонът ми извибрира.
Взех го и видях, че бяха момчетата.

*в чата*

Шуга: Добро утро, Ава!

Ава: Добро утро!

Джин: Как спа?

Ава: Супер, много ми е уютничко в тази стая, а вие?

Джимин: И ние спахме добре, най-хубаво е когато си спиш у дома. 😍

Ава: Така е, благодаря, че ме подсети Чим Чим, бях забравила, че трябва да се обадя на баща ми. 😁

Джимин: Няма проблем.😘

Джънгкук: Остави тази задача за после, сега имаме работа.

Ава: Каква?

Джей-Хоуп: Ще видиш.😉

Ава: Ох момчета, от кога ми го повтаряте това, аз съм много нетърпелива и вече съвсем ще се побъркам, ако не ми кажете.

Техюнг: Спокойно, ще потърпиш още малко.

Намджун: А сега си облечи нещо удобно.

Ава: Добре, ами Ев?

Шуга: Тя може да облече нещо секси.☺️☺️

Ава: Ще й предам.😂

Техюнг: Шуга и ти ли хлътна? 😂

Шуга: Моля? Нее. 😁

Техюнг: Виждаш ли какво е сега?

Шуга: Ам, може би.😚

Джимин: И ти ли хлътна? Чакай, какво? Как така и ти ли, кой друг е хлътнал...😒?

Джей-Хоуп: Оставете момичетата на мира, после ще ги видим.

Ава: Чао на всички!😅💋✌️

Джин: Чао Ава, до после!❤️

*в стаята на Ава и Евелин*

- Шуга си те харесва! - казах аз.

- Не е вярно, просто каза да си облека нещо секси. - отрече тя.

- Мхм, знам ги аз тези. - намигнах на Ев.

- Ох, остави сега това. Нека да се обличаме, защото ще закъснеем. - напомни ми приятелката ми.

Облякох клин, тениска с къс ръкав и си взех, ако ми стане студено, коженото ми яке. Обух си маратонките и бях готова.
Евелин си сложи отпусната рокля до коленете и си обу ботите.
Бяхме готови и се запътихме към фоайето, където беше срещата ни в 9 часа.

Когато слязохме, момчетата вече бяха там. Огледаха ни от главата до петите, което ни накара да се изчервим.

- Хайде да тръгваме! - каза Джин.

Не попитах къде, защото знаех, че няма да получа отговор.

Качихме се, както вчера, в лимозината.
Когато пристигнахме и излязохме, видях, че сме пред зала за танци.
Още повече се обърках.
Влязохме и вътре нямаше никого. Явно залата беше запазена само за нас. Аз се вълнувах и се притеснявах едновременно.

- Ава, сега ще те помолим да ни изпееш и изтанцуваш нещо. - обясни Джънгкук.

Трябваше бързо да измисля песен и реших да е тази, която слушах последно вчера.

- Избирам песента Don't Wanna Cry на SEVENTEEN. - обявих.

Тае ми се усмихна с онази негова усмивка, защото се досети за играта, която играхме в чата ни. Усетих как бузите ми пламват и се наведох, така че да не ме видят.

- Добре, хубав избор, започвай! - отвърна Намджун.

Започнах и бях доста уверена, защото знаех песента и танца перфектно. Раздадох се напълно и направих всичко по силите ми, за да ги впечатля.
След като приключих, зачаках напрегнато какво ще ми кажат.

- Добрем, а сега нещо на HYUNA, като Roll Deep например или RED? - предложи Джимин и се усмихна лъчезарно.

Защо искаше той от мен да танцувам тези танци, все пак са малко мръснишки, а аз вече им показах какво мога.
Джимин видя, че се колебая.

- Трябва да си подготвена за всичко. - отвърна той.

- Добре, но ще изтанцувам BABE на HYUNA. - поясних.

Всички кимнаха в съгласие.

Този път малко се притеснявах, защото песента беше отскоро и не бях усъвършенствала напълно движенията.
След като приключих момчетата и Ев заръкопляскаха.
Усмихнах се и се поклоних.

- Ава, страхотна си! Нямам думи направо! - каза Техюнг.

- Да, всички сме съгласни, че танцуваш и пееш великолепно, наистина! - допълни Шуга.

- Благодря ви много! - отвърнах и се просълзих от радост.

- За нищо. Добре, готова си! - обясни Намджун.

- За какво? - попитах.

- Как за какво, за прослушването този следобяд. - отговори Джънгкук.

Конкурсът BTSDonde viven las historias. Descúbrelo ahora