Конкурсът BTS

Част 22

Не можех да повярвам. Наистина ли BTS са пред мен? Просто двете с Ев бяхме застинали на едно място с отворени усти. Хиляди фенки се опитваха да се докоснат до тях, но бодигардовете здраво ги отблъсваха.
Направих крачка, после втора. Усещах как с всяка коленете ми все повече омекваха.
Техюнг се затича към мен и силно ме прегърна. Последва го и Джимин.
ТеТе не искаше да ме пусне, което предизвика пеперудки в стомаха ми.🦋

- Хей, цял ден ли ще се прегръщате? - попита Джимин.

След което Техюнг се отдели от мен. Усмихна ми се лъчезарно, а аз се изчервих.

- Приятно ми е най-после да се срещнем на живо! - заяви Ви.

- И на мен! - отвърнах.

Прегърнах всеки един от групата, както направи и Евелин.

- Момчета, чувството, което изпитвам е неописуемо! Истинска чест за мен е да се срещна с вас! Ще се побъркаммм! - извика приятелката ми.

- Брей, не знаех, че говориш корейски чак толкова добре. - учудих се.

Ев само ми намигна.

- И аз както всички останали много се радвам. Предполагам вие двете се радвате малко повече, защото сте фенки и това е една от мечтите ви, а именно да срещнете BTS. - поясни Джин.

- Да, така е! - казах.

- Сега нека ви заведем до хотела ви. - обясни Намджун.

Настанихме се в лимозината, която беше паркирана наблизо и се запътихме към хотела.

По пътя почти нищо не си казахме. Аз просто не можех да намеря думи и да кажа едно смислено изречение правилно.

Пристигнахме. Джимин взе моят багаж, което издразни Техюнг, а Шуга помогна с багажа на Евелин.

Момчетата се бяха погрижили и вече бяха запазили стая. Качихме се с асансьора. Когато бяхме пред стаята Джей-Хоуп ми даде ключа за нея.

- Настанете се, изкъпете се, оправете се, починете си и след малко ще дойдем да ви вземем, за да отидем на вечеря. - обясни Куки.

Двете с Ев кимнахме и се разделихме за сега с бандата.

Нямаше време да разопаковаме всичко.

- От цялото това пътуване съм скапана. Нямам търпение да вечерям и да си легнем. - казах.

- Аз също. Ще вляза да се изкъпя на бързо. - отговори Евелин и започна да рови в куфара си.

- Аз ще се обадя на татко, че сме пристигнали - заявих аз и си взех телефона.

Той все още беше на българско време и не беше късно, беше едва 18:30

- Ало! Здравей татко!
- Ава честит рожден ден!
- Мерси татко, но в България още не съм рожденничка - засмях се аз.
- Да, но в Сеул си! Как пътува?
- Добре, но сега трябва да затварям, защото ще вечеряме.
- Добре! Приятно!
- Благодаря!

Седнах на креслото и съм задрямала неусетно.

-------------------------------------------------------

Събудих се от почукване на вратата. Ев все още беше в банята и се приготвяше.

- Ев, Ев! Бързо, нямаме време! - извиках и почуках на вратата на банята.

- Аз съм готова! Обличай се! Аз ще отворя. - нареди Евелин.

Чух как Ев говори с някой в хола, а аз извадих нещо удобно и го облякох. Изтичах в хола и видях как РапМон и Ев се смеят и говорят за нещо.

- Съжалявам, че закъснях.- извиних се аз и се поклоних, както изисква корейската култура.

- Няма проблем. Заради закъснението ти успях да поговоря с Ев. - обяви Намджун и се усмихна, а Евелин се изчерви. Аз се засмях и потупах приятелката си по рамото.

- А сега да отиваме на вечеря! Предполагам сте гладни! - отвърна лидерът на BTS.

- Нямаш си на представа колко! - каза Ев.