Love In Hell > XiuHan <

👑3📝

Лухан го последва.

- А къде отиваме?

- Ще видиш - Бекхюн беше сигурен, че ако Лухан разбере, че го води в най-известния демонски бар, никога няма да се съгласи.

- Бекхюн, кажи къде отиваме. Моля, моля, моля.. - Лухан се вкопчи в ръката му.

- Нали сега ме компенсираш? Нямаш право на въпроси - ухили се Бекхюн и двамата влязоха в асансьора, който беше точно срещу кабинета на Лухан. - За сега отиваме да вземем Чани.

Лухан погледна нервно. И започна да тъпче на едно място.

- Стига си нервничил - скара му се Бекхюн и излязоха от асансьора на етажа на Чаньол. - Чакай ме тук - и Бекхюн тръгна по коридора.

- Ей, чакай!!

Лухан се опита да хване ръката на Бек, но беше късно. Той изпъшка и се облегна на стената.

Какво е намислил пък сега!!

След десетина минути Бекхюн се върна заедно с Чаньол, доста по-разрошен и зачервен от преди малко.

Лухан издиша тежко, но се поклони на Чаньол. Погледна към Бекхюн и поклати глава.

- Толкова години и още се покланяш всеки път. Ти си истинско съкровище, Лухан - Усмихна му се Чаньол, докато се качваха отново в асансьора. - Но не бих заменил Беки за нищо на света - и демонът придърпа лилавокоското за целувка.

- Благодаря, сър.

По навик Лухан се поклони пак и ги погледна.

-Много сте сладки заедно.

След като се отделиха един от друг, по някаква причина Бекхюн го изгледа злобно, но не каза нищо.

Скоро стигнаха първия етаж, излязоха от асансьора и от сградата и се качиха в бмв-то на Чаньол - той и Бекхюн на предната седалка и Лухан на задната.

- Бихте ли ми казали лъде отиваме?

Лухан погледна към Бекхюн с тъжни очи.

- Моля те, Беки~ Ще ти свърша писмената работа, моля те, кажи ми.

- Колкото и изкушаващо да звучи да освободиш повече свободно време за нас, тук заповедите идват отгоре и ние не можем да направим нищо - намеси се Чаньол, запали колата и потегли нанякъде.