Love In Hell > XiuHan <

👑4📝

В клуба, Чаньол и Бекхюн го заведоха до едно сепаре и изчезнаха преди да може да ги пита какво правят тук. Фигурата в сепарето се размърда, и Лухан се загледа в нея, разпознавайки Шиумин.

- С-сър?

Лухан беше изненадан, когато видя Шиумин в клуба. Искаше му се да накълца Бекхюн на парчета. Поклони се и се усмихна притеснено.

Принцът се обърна към него изненадано. Не очакваше да види Лухан тук. Доколкото знаеше, той не ходеше по такива места. То и Шиумин не ходеше. Но когато получиш заповед от Господаря на Ада нямаш избор освен да отидеш където ти е казано.

- Лулу?

- Не знаех, че ще сте тук, сър.

Лухан седна плахо на ръба на сепарето и погледна в скута си. Не харесваше такива места. Бяха шумни, тъмни и пълни с алкохол.

Шиумин вече беше изпил две чаши уиски и те седяха празни на масичката. Той огледа Лухан няколко пъти, сякаш изучавайки го и накрая попита:

- Искаш ли нещо?

- Аз не пия..

Лу погледна към него за секунда и се усмихна. Приближи се към него малко и се опита да се отпусне.

-Как сте, сър?

- Все така изморен... Какво правиш тук? - Шиумин махна на една сервитьорка, да му донесе още една чаша.

- Бекхюн ме доведе. Помогна ми с документацията и сега му се "отплащам".

- Използваш секретаря на Чаньол да ти помага? - повдигна скептично вежда Шиумин, взимайки чашата от мацката, която му бутна и бележка в ръката.

- Ненене... Просто той искаше да узнае нещо и затова предложи...

Лухан се усмихна и погледна на другата страна.

- Оо? И какво искаше да узнае? - Шиумин остави чашата на масата и рязко се приближи до Лухан, принуждавайки го да погледне към него.

- Нищо важно.

Лухан се изчерви и погледна в очите на Шиумин.

- Хмм... Наистина? Сигурен ли си? - Шиумин използва част от силите си, за да ги изолира от шума, за да може да прошепне тихо думите, увеличавайки въздействието.

Лухан преглътна и се отдръпна малко.

- Д-да.. Нищо интересно. А вие какво правите тук, сър? - опита се да смени темата възможно най-бързо.

- Не се опитвай да увърташ... Брат ми шпионира ли ме? Теб ли използва за шпионин? - Принцът позволи на студа и заплахата да си проличат ясно и в тона, и в погледа му.

- М-моля?! Нищо подобно! Аз никога не бих..!!- Лухан беше изплашен до смърт. Подскочи назад и се сви.

- А дали? Това би обяснило защо все още те е страх от мен - Присви очи със съмнение.

- Аз никога не бих. Няма нищо подобно, сър. Това, което Бекхюн искаше да узнае, беше нещо лично. Нямаше нищо общо с брат ви.

Лухан беше пребледнял.

Шиумин се приближи още повече, толкова, че дъхът им започна да се смесва. Изгледа го изучаващо и продължително и накрая светкавично се върна назад, до първоначалното си положение, с думите:

- Мисля, че ти вярвам. Не мога за възприема идеята, че ме лъжеш... - Въздъхна дълбоко и взе чашата, допивайки съдържанието й на един дъх.

Лухан се отпусна и въздъхна. Усмихна се и се загледа в красивия профил на Шиумин.

- Защо се визираш в мен?