Love In Hell > XiuHan <

👑18📝

Лухан изчака сервитьорката да си тръгне и попита:

- Какво щеше да кажеш?

- Честно казано не помня вече. Какво е това? - принцът посочи едната чиния със съмнение в погледа.

- Пипала на октопод в масло. Още са живи затова се движат. - Лухан си отряза парче от едно от пипалата и го задъвка.- Жилави са, предупреждавам.

Отвращение и неверие се изписаха по лицето на принца.

- Лулу... Винаги ли ядеш такива работи?

Лухан се усмихна и тръсна глава:

- По-евтино е от много неща. И все пак не го ям толкова често. Попринцип живея на ориз и нудълс.

- Това не е ли вредно за теб? - Шиумин взе ножа и вилицата и си отряза от нещото, което приличаше на някакъв дарк вариант на пица. Май предпочиташе човешките пред тази.

- Определено не е полезно за мен, но щом мога да живея с това съм напълно добре.
Лухан си отряза малко от една много кървава пържола.

- Не е хубаво да си вредиш. От тук нататък ще ядем поне по веднъж дневно тук или в друго заведение, за да съм сигурен, че поне едно от храненията ти е пълноценно - отсече Шиумин и си отряза от същата пържоли, въпреки че по принцип ги предпочиташе препечени.

- Няма нужда от това. Аз съм си напълно здрав. Нямам нужда да се грижиш за мен. - Лухан започна да отрича.

- Не съм казал, че не си. Но настоявам - Шиумин остави приборите и извика сервитьорката, поръчвайки бутилка вино с две чаши.

Лухан въздъхна и потърка слепоочията си.

- Сигурен ли си, че на теб ще ти е приятно?- Лухан натъпка устата си с храна.

- Естествено. Нали ще съм с теб? - Шиумин наля двете чаши и разклати своята, приближавайки я към носа си, за да прецени виното. Беше ароматно, с лек дъх на оцветител, но все пак имаше и грозде. Отпи малко, колкото да опита. Не беше най-доброто, но ставаше. Облегна се назад и отпи вече нормална глътка, плъзгайки поглед по ядящия пред него Лухан.

Лухан преглътна шумно и започна отново да тъпче устата си с по малко от всичко и се загледа в Шиумин.

Колко е красив.

- За какво си мислиш, Лулу?

- За нищо важно. - Лухан изфъфли с пълна уста.

- Нали знаеш, че не бързаме за никъде? - попита тихо Шиумин.

Лухан само кимна. Когато преглътна отговори:

- Знам, но така е по-вкусно!

- Така е по-трудно за организма ти.

Шиумин явно се беше отказал от храната и беше минал на виното. Наля си втора чаша.

- Добре, тате, но вече съм голям.

Лухан започна да яде малко по-бавно.

- Тате?

Повдигна учуден вежда Шиумин.

- Звучиш като баща ми.

- Извинявай. Не съм искал - Дори принцът не знаеше защо точно се извини.

- Защо се извиняваш? Няма нужда да се извиняваш.

- И аз не съм сигурен защо... Просто ми се прииска - Повдигна рамене Шиумин.

Лухан се изкикоти и подпря брадичката си с пръсти. Загледа се в Шиумин и се замисли за напълно случайни неща.

- Няма ли да опиташ виното?

- Не съм почитател на виното. Избиват ми киселини от него. Но благодаря, че попита.

- Този път няма да се случи, обещавам ти - Шиумин телепортира себе си заедно със стола по-близо до Лухан.

Лухан подскочи и сложи ръка на сърцето си.

- Не прави така повече.. Ще ми докараш някой инфаркт!

- Добре - кимна Шиумин, отпи малко от чашата си и дръпна Лухан към себе си, целувайки го и изсипвайки течността в устата му.

Лухан преглътна виното като удари Шиумин по рамото. Изкашля се няколко пъти.

- Това беше много подло.

Лухан се намуси.

- Беше единственото, което ми хрумна. Виното е хубаво - отвърна спокойно Шиумин, вдигайки рамене.

Лухан го настъпи и започна да яде отново.

Шиумин кротко си пиеше виното и чакаше Лухан да приключи с яденето. От вино не се напиваше, така че спокойно си довърши бутилката.

Когато голяма част от чиниите можеха да се считат за празни, Лухан постави вилицата си на масата.

- Не се бях радвал на толкова много храна от известно време.

- Пролича си - подсмихна си принцът. - Свърши ли?

- Да. Не мога повече.-Лухан постави ръка на стомаха си и се усмихна.- А сега е по-добре да се връщаме, защото имаме работа за вършене.

- Трябва ли - проплака Шиумин, ставайки от мястото си.

~~
Знам, че леко забравих тази история... Но разберете ни, не е лесно да оцелееш по време на оформянето на срочните оценки в нашето училище, дори без да пишеш история...

Благодаря на всеки, който чете

LuHan_ThEdEer, обичам те  😍😘💖💖