Love In Hell > XiuHan <

👑19📝

- За наша жалост се налага. Сега ако не искаме до останем до полунощ, ще трябва да свършим бързо.

Лухан хвана ръката на Шиумин и се усмихна леко.

- Аз искам ти да свършиш - Принцът остави някаква огромна сума на масата и го погледна предупредително. - Дръж се здраво и не се панирай - И ги телепортира в офиса.

Лухан пусна ръката на Шиумин и се олюля. Примигна няколко пъти за да се осъзнае. Целуна Шиумин и седна на стола си.

- Как не ти се вие свят?

- Свикнал съм - Шиумин го вдигна обратно, сливайки устните им в по- дълбока и дълга целувка.

Лухан отвърна на целувката. Дръпна се назад и каза:

- Имаме работа.

- Ама не искам да работя - Шиумин се нацупи като малко дете.

- Не се вдетинявай.
Лухан погледна строго към Шиумин и започна да оправя бюрото си.

- Ма аз съм си дете. Само на 567 години съм. Направо бебе по демонските стандарти.

- А по човешките си мимуя. Така че, моля те, стегни се.

Лухан запърха с мигли.

- Аз не съм човек - Шиумин се подсмихна и го гушна.

- Но аз съм и за мен си възрастен господин - Лухан се усмихна на Шиумин и зачака реакция.

- Не мислех, че имаш проблем с това - отдръпна се учудено Принцът.

- Никога не съм казвал нещо такова. Не ми слагай думи в устата. - Лухан пристъпи към Шиумин и се надвеси над него.

- Ем, намекна го. А и за вас, хората, възрастта наистина е важна - въпреки желанието си Шиумин отстъпи назад, за да не го гледат отгоре.

- Но тук не е човешкия свят. Няма значение на колко години си. Просто исках да те накарам да се захванеш за работа. Нали не ми се сърдиш? - Лухан хвана ръката на Шиумин в своите и го погледна с воднисти еленски очи.

- Лулу, аз не мога да ти се сърдя...

- Добре, а сега се залавяй за работа, за да свършим по бързо. - Лухан го целуна по бузата и изгледа изпитателно.

- Кажи ми, че имаше намек тук - попита Шиумин лукаво.

- Може би да, може би не... Никой не знае - Лухан вдигна рамене и погледна игриво.

- Лулу - присви очи предупредително Принцът, позволявайки им да проблеснат в червено. - Не. Ме. Дразни.

- Че аз кога съм те дразнил? - Лухан попита невинно.

- В момента се опитваш да си играеш с мен. Което не ми харесва. Аз не съм котка - Шиумин пристъпи напред, карайки другото момче да отстъпи.

- Че хората не си играят само с котки.

- Добре. Аз не съм домашен любимец - Шиумин го притисна към бюрото.

- Да. Ти си диво животно.- Лухан се наведе назад.

- Около теб, със сигурност - Шиумин притисна тяло в него.

- Имаме твърде много работа, за да си пилеем времето. - Лухан едвам избута Шиумин от себе си и изтупа ризата си.- Аз ще се захващам с моята.

- Ма, голям си инат - Измърмори ядосано Шиумин, завъртя се на пета и се запъти към кабинета си.

- Чакай! - Лухан го погледна с молещи очи. - Може ли да ми върнеш аспирина?

- Аспирин? - попита объркано Шиумин.

- Да. Аспирина, който Ви дадох. Забравих го в кабинета Ви. Ще може ли да ми го върнете?

Принцът се замисли за кратко, после кимна леко и продължи към кабинета си без да каже нищо повече.

Лухан се върна към работата си с усмивка. След няколко минути в центъра на бюрото му се появи кутийката с хапчетата.

- БЛАГОДАРЯ, СЪР! - Лухан се провикна малко по-силно от нужното. Взе кутийката и я прибра в бюрото си.

След минутка на бюрото му се появи листче:

Искам нещо повече от просто думи за благодарност

Лухан прочете бележката и измънка под нос:

- Искай си.

Чу само силният смях на Шиумин , разнесъл се от към кабинета му.

- Смей се колкото си искаш!

Този път нямаше реакция, само тишина.

~~~
LuHan_ThEdEer 😍💖💖

Срам ме е...
Три месеца...
Толкова много съжалявам😣😫😫

Не знам дали на някого му пука, но наистина се чувствам ужасно...