Love In Hell > XiuHan <

👑7📝

- Харесвам те.

- Моля? - Принцът се стресна и се дръпна изненадано назад.

- Харесвам те... От много време, но нямах смелостта да ти кажа. Тц, затова мразя алкохола.

- Мразиш го? - Шиумин предпочете да игнорира признанието в момента. Щеше да го обмисли по-късно, на спокойствие в стаята си.

- Не пренебрегвай признанието.. Алкохолът ми отваря устата.. Не е като да го мраза, мразя. Просто ме дразни...

- Не го пренебрегвам. Просто в момента съм твърде шокиран, за да мога да го възприема. И ясно, не се разбирате добре с него, явно. Но пък казват, че алкохолът пуска сърцето и затваря разума... - Шиумин взе поредния шот и го изгълта.

- За съжаление ми се налага да тръгвам, ако искам да стигна скоро до вкъщи.

Лухан се усмихна и се изправи. Поклони се и добави:

- Дано се забавлявате, сър. И не закъснявайте за събранието утре.

- А кой ще те закара? - попита спокойно принцът , без да помръдва от мястото си.

- Краката ми.

- Не ставай глупав. Живееш далеч. Остани още малко и ще поръчам кола и за двама ни.

- Не знам, сър. Мога да се прибера и пеша. Нямам никакъв проблем с това, а пък не живея чак толкова далеч. 45 минути пеша, а мога да мина през малките улички за по-бързо.

- Ти знаеш ли изобщо къде сме?

- Знам как от тук да стигна до сградата на компанията и това ми е достатъчно, сър.

- Лулу, никак не ми се иска да те пускам в това състояние...

Лухан се замисли. Погледна към Шиумин и към изхода на бара. Щеше да му отнеме повече време да се прибере пеша и не беше сигурно, че ще се прибере невредим. Лу въздъхна и седна обратно.

-Прав сте.

- Както обикновено... Искаш ли да пием още по едно?

Шиумин най-после се обърна към него и срещна погледа му.

- С удоволствие.

Лухан се изгуби в погледа на Шиумин и се усмихна. Все още се чувстваше неудобно да гледа Мин в очите и не спираше да пърха с мигли.

- Предпочитания? - мека усмивка цъфна на устните на шефа му.

- Каквото избереш, няма значение.

Лухан затвори очи и се отпусна.

- Обичаш ли сладко?

- Много~.

Лухан отвори едното си око и погледна към Шиумин.

- Чудесно - той извика сервитьорката от преди малко и й поръча две чаши шоколадов ликьор.

- След това ще се обадя за колата, обещавам ти - обърна се Шиумин отново към Лухан.

- Благодаря много.

- О, ще ми благодариш след като опиташ това - момичето се върна, остави двете чаши и отново подпъхна листче с номер под тази на Шиумин. Той само й кимна незаинтелесовано и зачака Лухан да опита питието.

Лухан взе чашата и отпи малко. Очите му заблестяха.

- Уникално е. Обожавам шоколад! Как разбра?

- Просто предположих. Аз също го предпочитам - Усмихна се доволно Шиумин и отпи от своята чаша, игнорирайки напълно листчето на масата.

Лухан се наведе и издуха късчето хартия от излъсканата повърхност. Усмихна се доволно и пак отпи от чашата си.

- Кучка - процеди през зъби.

- Недей с лошо... Иска й се да се издигне... А каква по-добра възможност от това да бъде любовница на принц, дори и за кратко.

- Все пак ако се потруди ще успее. Няма нужда да се лепи на кралски особи. Ако се труди усърдно може да си намери по-хубава работа и да си осигури по-добър живот...

- Тук е Ада, Лулу. Нищо не е толкова просто и лесно. Не важат законите на Оня горе. След като е сервитьорка, наравно с демоните сенки, значи или е такава или това е наказанието й. Няма избор. Всички тук изпълняваме нечия повеля... Както ти... Така и аз - Шиумин въздъхна тежко, отпивайки от чашата, спомняйки си задачата, думите на баща му и заповедта от майка му да дойде тук.

~~

Весела Коледа!💗🎄

LuHan_ThEdEer 😍😘💖💖