Love In Hell > XiuHan <

👑21📝

Шиумин се приземи меко на един от покривите в квартала на Лухан. Затвори очи и тръсна леко глава, опитвайки се да се концентрира. Беше уморен. А когато беше уморен ставаше заядлив и не се контролираше добре.

Огледа се наоколо и забеляза голямото червеникаво човекоподобно нещо, намиращо се на около 500 метра от него. То беше огромно, ходеше на два крака, буташе къщите, защото не се побираше на улицата, кожата му беше лъскава и мазна, а от челото, над очите му стърчаха огромни черни завити рога. То мучеше раздразнено всеки път, щом нещо докоснете кожата му, сиреч непрестанно. Това не беше демон. Категорично. Това, беше нещо много сбъркано. Самото му същество излъчваше грешка и тъга.

Шиумин въздъхна. Нямаше време да мисли какво е. Трябваше да приключва бързо. Той се изправи, прие демонската си форма, която включваше едни рога и опашка и се телепортира пред чудовището.

°°

48 часа след като Шиумин излезе да улови чудовището, Чаньол нахлу в кабинета на Лухан.

- Къде е Шиумин?

Лухан погледна към Чаньол.

- Не съм го виждал от 2 дни. Последно го видях, когато тръгна за да залови онзи демон.

- Какъв демон? За какво изобщо говориш?

Лухан започна да се плаши. Извади снимките и доклада от папката и ги подаде на Чан.

- Как така не знаеш!? Задачата беше за вашия отдел, но ни я прехвърлиха. Става дума за разбеснял се демон в квартала ми.

Чаньол погледна бегло снимките.

- Не сме имали задача с разбеснял се демон от месец.

- Тогава кой ни е препратил задачата?- Паниката вече беше обзела Лухан. Започна да ходи напред-назад.- Казах му да не ходи сам!

- Чакай малко - изведнъж Чаньол грабна снимките и започна да ги разглежда внимателно. - Това са снимки от преди няколко години. Помня този случай. Разбесняло се чудовище в града. Оказа се провален експеримент на един откачен лекар. Трябваха ни три екипа, за да го заловим...

Лухан спря на едно място. Погледна уплашено към Чаньол и се приближи към него. Взе снимките и ги прегледа отново.

- Някои от датите са стари, но има и няколко с дати от преди два дни.- Лухан съжали, че бе пуснал Шиумин сам. Още повече, че беше преспал в офиса.- Какво ще... Какво ще направим?

- Тук има нещо гнило. Ще пусна екип да разследва. И ще трябва да звънна на татко - Чаньол не изглеждаше никак щастлив от ситуацията, но тръгна бързо към вратата, през която беше влетял преди малко.

- Сър, може ли да дойда с вас?- Лухан погледна умолително към Чаньол.

- И какво точно ще правиш с мен? - спря се Принцът пред вратата.

Лухан се стъписа. Не беше обмислил ситуация ни най-малко.

- Аз... Ще може ли да дойда в офиса ви. За да.. Ъмм... Помагам на Бекхюн. Моля ви?- Лухан не искаше да остава сам. Имаше чувството, че, ако остане самоще малко, ще полудее.

- Ами, аз няма да имам време да обръщам внимание на Беки. Предполагам ще се радва да не е сам... - и Чаньол излезе през вратата.

~~~

luv Johnny ♥️💖♥️

Аз... Нямам какво да кажа.... Съжалявам, много съжалявам...