Love In Hell > XiuHan <

👑16📝

Лухан погледна Шиумин със скована усмивка и стана от бюрото. Кимна на Бекхюн и тръгна към асансьора.

- Извинявай за по-рано. Не бях обмислил ситуацията.

Лухан се обърна към Шиумин с поглед като на кученце.

- Имаше право да ми се сърдиш - повдигна рамене Шиумин и се насочи към кабинета на Чаньол. - Трябва да си поговоря с него. Ти отивай горе. Наистина документите са много... - завърши тъжно Принцът и продължи по коридора.

Лухан влезе в асансьора и после слезе на етажа на Шиумин. Седна на бюрото си и започна с работата.

~~

Шиумин почука на вратата на кабинета на брат си, поемайки си дълбоко въздух и подготвяйки се психически за предстоящото.

- Влез.- каза Чаньол студено от другата страна на врата. Още преди да се е отворила напълно, той изсъска през зъби. - Защо си тук и какво искаш?

- Уау. Успокой топката, братче~ - Усмихна му се мило Шиумин, без да допуска топлината до очите си. - Няма ли да поздравиш подобаващо най-големия си брат?

- Не се прави на любящ брат и кажи какво искаш. Имам предостатъчно бумащина, за да се занимавам с теб.- Чаньол посочи към купчините документи по бюрото си.

- Откога не си се занимавал като хората с работата си? - попита Шиумин, сядайки на единия от столовете срещу Чаньол.

- Не сменяй темата. И ти и секретарят ти имате този лош навик. - Чаньол подпря брадичката си с ръце.- Кажи какво има?

- Аз и секретарят ми нямаме никакви лоши навици. Освен може би че на мен лошотията ми е в кръвта, но това е друга тема. За разлика от теб, аз не спя със служители. И тук съм точно за това... - Шиумин се облегна назад на стола.

- Излез от офиса ми, веднага! - Чаньол се беше изправил и опрял длани на бюрото. Наведе се малко напред. - Нямаш право да говориш за това, при положение какви слухове се носят за теб и Лухан.

- О, вече има слухове? Чудесно. Тамън в моя полза. И не можеш да ми заповядваш. Все още съм по-силен от теб - Усмихна се Шиумин и рязко пусна една магическа вълна, която накара Чаньол да залите и да седне обратно.

Чаньол само кимна към брат си.

- И така, Чани. Искам да знам. Чия е абсурдната идея, Лухан да бъде половинката ми?

- Защо мен питаш? Попитай баща ни и майка си. Може да съм казал на баща ни, че се разбираш добре със секретаря си. Но това беше само защото ме попита.

- Чани... - Шиумин започна буквално да излъчва гняв - очите му се оцветиха в ярко червено, черно- червеникава мантия го обви, а в стаята температурата започна рязко да се покачва.

- Колко пъти съм ти казвал да не говориш за мен пред татко?

Чаньол стана от стола и направи крачка назад. Знаеше, че брат му е по- силен и по-опитен от самия него. Последното нещо, което искаше беше да пострада.

- Знаеш, че пред татко нямам голям избор. Той искаше да знае.

- А каза ли му за отношенията ти с Беки? Каза ли му, че си влюбен в човек? - изсъска Шиумин, изпарявайки бюрото пред себе си.

Чаньол погледна надолу и въздъхна.

- Не съм, но моля те не му казвай. Не искам нищо лошо да се случи с Бекхюн.

Шиумин се изправи и за секунда се озова пред Чаньол, впивайки поглед в неговия, използвайки очния контакт, за да навлезе в съзнанието му. Където намери само привързаност и обич. Значи брат му наистина беше влюбен. Честно казано, Шиумин се зарадва за него и се надяваше нещата за тях да сработят. Но нямаше начин да го покаже пред брат си, затова укроти силите си, излезе от съзнанието му и му се усмихна злобно.

- Значи, за да си мълча аз, ще мълчиш и ти.

Чаньол кимна и отвърна на усмивката на брат си.

- Сега, излез от офиса ми. Както казах имам достатъчно бумащина за запълване на времето.

- Вярно - Шиумин махна с ръка и възстанови бюрото, заедно с всички листчета по него. - Е, надявам се, се разбрахме - с последно присвиване на очи, Шиумин излезе от офиса и се пренесе в собствения си кабинет. Седна на стола и затвори очи, разтривайки слепоочията си. Мразеше да се кара с братята си. Но нямаше избор - те, както и той, не разбираха от нищо друг освен груба сила. Поне сега Чаньол би трябвало да си мълчи.

Отново не беше успял да се наспи като хората...