Love In Hell > XiuHan <

👑14📝

Шиумин се събуди няколко часа по-късно и се загледа в спящия Лухан. Сети се за задачата и за случилото се в офиса и самата идея да причини това на Лухан му се стори отвратителна. Шиумин въздъхна тихо и се опита да стане безшумно.

Лухан се събуди. Отвори очи и хвана ръката му.

- Какво има? Навън още е тъмно?

- Вероятно наскоро се е съмнило. Спи - Усмихна се нежно Принцът.

- Къде отиваш? - Лухан попита със затворени очи. Хватката му се отпусна и той освободи ръката на Шиумин.

- До тоалетната.

Шиумин се изправи и тръгна към вратата.

Лихан измуча в отговор вече почти заспал и взе възглавницата на Шиумин, за да я прегърне.

На вратата Шиумин се обърна и се загледа в Лухан. Чертите му омекнаха и отново се усмихна нежно.

- Почини си хубаво, Лулу - прошепна той и отвори вратата. Блесна светлина и от другата страна се появи неговата собствена стая. Той прекачи прага, затваряйки вратата и портала.

Time Skip

На сутринта Лухан се събуди и се пресегна към другата страна на леглото. Когато усети празното студено пространство, Лухан се изправи и огледа стаята. Не видя Шиумин наоколо и се намръщи. Стана от леглото и отиде в банята. Знаеше, че няма смисъл да търси Шиумин из къщата. Взе душ, изми се и облече костюма си. Влезе в кухнята и взе ключовете от колата и се запъти към входната врата. Обу обувките си и заключи входната врата. В същия момент си спомни, че колата му все още е на паркинга пред компанията и се запъти към автобусната спирка.

Едва бе направил десетина крачки, когато пред него спря черната кола, с която се движеха вече два дена с Шиумин. Едната задна врата се отвори.

Лухан влезе в колата и нито погледна Шиумин, нито му обърна внимание. Скръсти ръце на гърдите си и изпуфтя.

Шиумин от своя страна просто го гледаше, без да казва нищо. Погледът му беше мек и очите му бяха оцветени в леко червено.

Лухан настъпи Шиумин и се усмихна. Погледна към тавана и измърмори нещо.

- Предполагах, че ще ми се сърдиш... Ма физическо насилие над шефа не носи бонус точки...

Лухан го погледна лошо:

- Не те настъпих толкова силно - и пак погледна на другата страна.

- Силата не е от значение. Самата мисъл е наказуема, а действието - още повече - подсмихна се Шиумин.

Лухан се направи, че не го е чул и затвори очи. Беше още по ядосан и не искаше да влошава положението.

- Лулу... Погледни ме.

- Не искам.

Лухан се държеше като малко дете.

- Не те питам - изрече спокойно, но твърдо Шиумин.

Лухан погледна Шиумин и се намръщи.

- Защо го направи?

Шиумин се възползва от силите си с нежелание и нахлу в съзнанието му, принуждавайки го да прикове очи в неговите, а след това каза бавно:

- Рано е. Все още не сме стигнали до момента, в който ще се събуждаме заедно. И го знаеш много добре - за последното изречение използва и малко от обаянието си, за да е по- убедителен.

- Можеше да не ме лъжеш.- Лухан все още си държеше на своето. Запърха с мигли и се усмихна на Шиумин. - Нали?

- Щеше ли да ме пуснеш, ако бях казал истината?

- Може би да..

- Лулу, бъди честен със себе си. Щеше ли да ме пуснеш? - Шиумин наблюдаваше внимателно всяка негова мисъл.

Лухан се заигра с пръстите си и погледна надолу.

- Не.

Облекчение проблесна в очите на Шиумин и той освободи Лухан от силите си. Харесваше му, че секретарят му не го лъжи.

- Казах ти - и се обърна към прозореца.

Колата спря и Лухан излезе първи. Влезе в сградата и зачака асансьора. Чудеше се дали да поговори с Бекхюн или да се заеме с работата.

Шиумин застана зад него и прошепна тихо в ухото му:

- Предполагам днес няма да искаш да ме виждаш. Така че, успешен ден, Лулу.

След което направи две крачки и изчезна.

- И на теб.

Лухан се надяваше, че Шиумин го е чул. Качи се в асансьора. Слезе на етажа на Чаньол и се запъти към бюрото на Бекхюн. Седна на бюрото и се усмихна.

- Беки~

~~
LuHan_ThEdEer 😘💗💗

За малко да забравя да я пусна хдд