Влязохме в съблекалните и той ме бутна да седна, оставяйки раницата си в шкафчето след което остави и моята. -Сега! -седна до мен.-Казвай. -Ами.. -започнах още от началото. Казах му как той ми даде фейсбука си и не пропуснах до спомена вчерашното ни виждане с него. -Ау. -погледна ме с почуда. -Какво? -Играччч си! -удари ме изведнъж по рамото, смеейки се. -Не е вярно, но пък е красив.. -О наистина? Покажи ми снимка!! -Добре де.. Извадих телефона и му показах снимката ни заедно.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Той просто се изсмя като идиот. -
Каквоо? -Изглеждаш на плей бой излязъл от някой евтин бар. -Ъм.. -Както и да е. -удари отново рамото ми и влезе в салона. Просто е луд. Този извод заключих накрая и също като него влязох в салона.
Няма смсиъл да описвам всеки един час по отделно как мина, затова просто ще превключва на последния час, защото там се случи нещо странно.
Беше десетата минута на часа,когато изведнъж в стаята нахлу някакво момче. -Джей? Погледна към братовчед ми. Веднага усетих притеснението му. Той покалти главата си, погледна към мен и излезе от стаята, казвайки нещо на господина. Нямах си и напредстсва какво точно се случи, но определно щях да искам обяснение. И така и последният час мина без да го усетя. Не намерих никъде братовчед ми затова реших просто да тръгна.
По пътят до нас успях да хвана интернет от някъде .
